Затварянето на Ормузкия пролив е извадило от строя 13 милиона барела на ден от глобалните петролни доставки. Това заяви ръководителят на Международната енергийна агенция (МЕА) Фатих Бирол, цитиран по Turkey Today. Той предупреди, че използването на извънредните резерви няма да реши кризата.

Говорейки в Сингапур, Бирол подчерта, че това прекъсване е най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята. Той беше категоричен: „Лекарството е отварянето на Ормузкия пролив“.

Преди ескалацията около 20 милиона барела преминаваха ежедневно през протока, но сега този обем е на практика спрян. Бирол описа ситуацията като „двойна блокада“, при която нито Иран, нито САЩ позволяват преминаването на кораби. Продължителното затваряне може да отслаби икономическия растеж, да тласне инфлацията нагоре и да принуди държавите да въведат режим на горивата.

За да смекчи първоначалния удар, 32-членната МЕА се съгласи през март да освободи 400 милиона барела от аварийните запаси – най-голямото количество в историята ѝ. „Печелим известно време, но не твърдя, че освобождаването на запаси ще бъде решение“, заяви Бирол пред CNBC.

Последиците се разпространяват бързо в европейския авиационен сектор. Регионът разчиташе силно на близкоизточните рафинерии, но тези доставки почти изчезнаха. „Европа получава около 75% от своето авиационно гориво от Близкия изток и сега това на практика е нула“, отбеляза Бирол. Полагат се спешни усилия за осигуряване на товари от САЩ и Нигерия. Ако те не достигнат, правителствата може да наложат ограничения върху въздушния транспорт.

Кризата може да пренастрои енергийните стратегии, стимулирайки прехода към ядрена енергия, възобновяеми източници и електрически превозни средства. В същото време някои страни, особено в Азия, може да се върнат към въглищата, за да компенсират недостига. Траекторията на кризата обаче зависи изцяло от това дали морският път ще бъде отворен отново.