Аркади Шарков: Над 800 000 българи имат решения на ТЕЛК, без проверка, може да има злоупотреби
Държавата дава около 5% от БВП за здраве, каза той
Планираните икономии от близо 230 млн. евро чрез по-строг контрол върху решенията на ТЕЛК не бива да бъдат за сметка на хората с реални увреждания. За това предупреди здравният икономист Аркади Шарков пред bTV. Според него реформата изисква внимателна подготовка, а ограничаването на злоупотребите едва ли ще доведе до драстичен спад на броя на хората с решения за инвалидност.
Над 800 000 българи имат решения на ТЕЛК. Шарков подчерта, че без задълбочено изследване трудно може да се установи действителният мащаб на злоупотребите.
„Детайлът как точно ще бъдат спестени тези 230 милиона е много важен. Когато се прави реформа по отношение на ТЕЛК, трябва да бъдем много внимателни, защото в предходни години при такива опити бяха засегнати и хора, които реално имат нужда от процентна инвалидизация“, заяви той.
Икономистът припомни случаи от предишни години със съмнения за неправомерно издадени решения. По думите му обаче хората с ТЕЛК не бива да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като степента на неработоспособност е различна.
Той посочи инсултите като една от водещите причини за тежка инвалидизация и обърна внимание на късното диагностициране на заболяванията в България. Това често води до натрупване на няколко здравословни проблема и трайна неработоспособност.
„Мисля, че корекция между 5 и 10% може да се случи, когато говорим за хващане на злоупотреби. Но извън това, за съжаление, числото не мисля, че ще спадне драстично дори след една направена реформа“, прогнозира Шарков.
Здравният икономист коментира и предвиденото финансиране на здравеопазването през 2027 г. Според него високото доплащане от пациентите остава сред най-сериозните проблеми в системата.
Той цитира данни на Европейската комисия до 2024 г., според които плащанията от собствения джоб на домакинствата представляват около 36% от разходите за здравеопазване. Най-голяма част от тези средства отиват за лекарства, следвани от услуги в извънболничната помощ.
Шарков отбеляза, че въпреки номиналното увеличение на здравния бюджет се предвижда делът му от брутния вътрешен продукт да намалява през периода 2027–2029 г.
„Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреди той.
Според него начинът, по който Министерството на финансите представя разходите за здравеопазване, не откроява достатъчно ясно разликата между публичното финансиране и плащанията на гражданите. Шарков посочи, че цитираните около 8% от БВП включват и двата източника.
„Ако видим какво дава държавата, тя дава едва около 5% публично заделени за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, при средно 8% в Европа“, заяви той.
По думите му недостатъчното публично финансиране увеличава тежестта за пациентите и поражда недоволство, което често се насочва към лекарите и останалите медицински специалисти.
„Държавата не си върши работата и държавата не си плаща масрафа“, коментира Шарков.
