Данъкът върху свръхпечалбите противопостави икономисти: Спор за дефицита, разходите и приходите

Предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите и мерките за овладяване на бюджетния дефицит предизвикаха остър спор между икономистите Лъчезар Богданов, Любомир Дацов и Ваня Григорова в ефира на НОВА.

Докато Григорова защити идеята държавата да търси допълнителни приходи от сектори с високи печалби, Богданов и Дацов предупредиха, че подобни мерки създават непредвидимост за бизнеса и не решават проблема с растящите бюджетни разходи.

Дацов: Приходите може да са двойно по-ниски

Членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов изрази съмнения, че планираните мерки ще донесат очакваните от държавата приходи.

„Мога да се хвана на бас, че два пъти по-ниски ще бъдат приходите, които ще съберат от това, което обявиха“, заяви той.

Според Дацов по-сериозният проблем е липсата на достатъчно мерки за ограничаване на разходите. Ако се налага повишаване на данъците, според него това трябва да стане по общия ред, вместо допълнителната тежест да се насочва само към определени сектори.

Григорова: Бюджетът има нужда от повече приходи

Ваня Григорова защити противоположната позиция. Според нея при значителния ръст на печалбите в банковия сектор е оправдано част от средствата да постъпват в държавния бюджет.

Тя посочи, че държавата се нуждае от приходи, за да финансира пенсии, майчинство и обезщетения за безработица.

Григорова настоя и за регулиране на банковите такси, които според нея допринасят за високите печалби на финансовите институции.

Богданов предупреди за непредвидима данъчна среда

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка върху свръхпечалбите като извънреден инструмент, който би трябвало да се използва само при изключителни обстоятелства.

По думите му дългосрочното прилагане на подобна мярка крие риск от създаване на сериозна непредвидимост в данъчната среда.

Богданов постави въпроси и около предложената ставка от 33% – защо е избран именно този размер, кои сектори ще бъдат засегнати и по какви критерии ще се определя кога една печалба е „свръхпечалба“.

Разходи или повече приходи?

Тримата икономисти се разминаха и по основния въпрос как трябва да бъде ограничен бюджетният дефицит – чрез намаляване на разходите или чрез увеличаване на приходите.

Григорова сравни ситуацията с домакинство, което не успява да покрие основните си разходи и трябва да потърси начин да увеличи доходите си.

Богданов от своя страна защити необходимостта първо да се ограничат ненужните харчове. Според него основната цел на фискалната политика трябва да бъде запазването на икономическия растеж, инвестициите, ниската безработица и увеличаването на доходите.

Той предупреди и за нарастващата цена на държавния дълг. По думите му лихвените разходи, които преди няколко години са били под 350 млн. евро, могат да достигнат около 1,7 млрд. евро.

Любомир Дацов прогнозира, че бюджетният дефицит може да се задържи около 3,8%, но предупреди, че еднократните мерки за повишаване на приходите не могат да заменят необходимите структурни промени.

„Кърпенето с еднократни мерки просто няма да помогне в ситуацията, защото това е бягане на дълги разстояния. Това не е спринт“, обобщи той.