„Основните принципи на паричната политика не са се променили, но средата, в която ги прилагаме, е различна“, заключи тя
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че след поредица от кризи еврозоната постепенно се връща към по-класически модел на парична политика, при който основният инструмент за овладяване на инфлацията отново са лихвените проценти.
По време на годишния форум на ЕЦБ в Синтра тя посочи, че периодът на дълговата криза, пандемията и енергийните сътресения е наложил използването на извънредни мерки като мащабни програми за изкупуване на активи и специални инструменти за подкрепа на финансовата система. По думите ѝ нуждата от подобни инструменти вече отслабва и централната банка може да се концентрира върху основната си цел – ценова стабилност чрез лихвената политика.
Лагард обаче предупреди, че глобалната икономическа среда остава значително по-непредсказуема. Геополитически конфликти, търговски напрежения и колебания в цените на енергията продължават да създават рискове както за инфлацията, така и за растежа.
Тя подчерта, че ЕЦБ все по-често разчита на сценарийни анализи и данни в реално време вместо на един централен икономически прогнозен модел, което според нея позволява по-гъвкави решения в условия на несигурност.
Президентът на ЕЦБ защити и последните повишения на лихвените проценти, като заяви, че те са били необходими за връщането на инфлацията към целевото ниво от 2%. По думите ѝ без тази политика ценовият натиск би останал повишен за по-дълъг период.
„Основните принципи на паричната политика не са се променили, но средата, в която ги прилагаме, е различна“, заключи Лагард.