Европа пред нов енергиен шок: Дунав пресъхва, АЕЦ намаляват мощността, а природният газ отново поскъпва
Сушата вече не е само екологичен проблем – тя се превръща в реална заплаха за енергийната сигурност на Европа, като засяга атомни централи, водни електроцентрали, транспорта и цените на електроенергията.
Европа е изправена пред нова енергийна криза, но този път причината не е война или прекъснати доставки, а продължителната суша. Рекордно ниските нива на реките Дунав и Рейн вече започват да засягат производството на електроенергия, транспорта и индустрията в редица държави, а анализатори предупреждават, че комбинацията от екстремните горещини и поскъпването на природния газ може да доведе до сериозен енергиен шок за целия континент.
Ситуацията по Дунав е безпрецедентна. В района на Будапеща нивото на реката е спаднало до около 10 сантиметра – под досегашния отрицателен рекорд от 33 сантиметра, отчетен през 2018 година. По същото време Рейн в Германия също достига исторически ниски стойности, което сериозно затруднява вътрешното корабоплаване и доставките на суровини за индустрията.
Най-тежко е положението в Унгария. Единствената атомна електроцентрала в страната – АЕЦ „Пакш“, която осигурява около 40% от електроенергията, беше принудена да спре работа за първи път в своята 44-годишна история заради липсата на достатъчно вода за охлаждане на реакторите. В последните часове преди окончателното спиране централата е работела с едва около 10% от инсталираната си мощност. Правителството увеличава вноса на електроенергия и призова гражданите и бизнеса доброволно да ограничат потреблението, като над 300 големи компании вече са се включили в мерките за икономии.
Подобно е положението и в Румъния. АЕЦ „Черна вода“ също изпитва сериозни затруднения заради ниския дебит на Дунав. Властите предприеха извънредни инженерни мерки, включително контролирани взривове за подобряване на водния поток към охлаждащите системи, а един от реакторите вече беше изключен. Допълнително натоварване върху енергийната система оказва и решението на автомобилните производители Dacia и Ford временно да преустановят производството си до 19 август, за да намалят потреблението на електроенергия.
Проблемите не се ограничават до Централна Европа. Във Франция няколко атомни електроцентрали работят с ограничен капацитет заради високите температури на реките, които се използват за охлаждане. В Италия река По е достигнала едни от най-ниските си нива в историята, а в Норвегия намалените водни запаси в язовирите ограничават производството на водноелектрическа енергия и възможностите страната да изнася електроенергия към останалата част на Европа.
Сушата вече се отразява и на транспорта. Корабите по Дунав и Рейн са принудени да плават с ограничени товари, което увеличава транспортните разходи и забавя доставките на суровини и стоки. Това постепенно започва да се прехвърля върху цените в индустрията и логистиката.
Към климатичната криза се добавя и нов натиск върху енергийния пазар. Напрежението в Близкия изток и несигурността около Ормузкия проток повишиха цените на природния газ, а анализатори предупреждават, че всяко ново прекъсване на доставките може да засили още повече натиска върху европейските пазари. Именно в момент, когато производството на електроенергия от атомни и водни централи намалява, зависимостта от газовите мощности отново нараства.
Засега България не е сред най-силно засегнатите държави, но експерти предупреждават, че ако сушата продължи, рискът ще нараства и за АЕЦ „Козлодуй“, която също използва водите на Дунав за охлаждане. Освен това страната е част от общия европейски електроенергиен пазар и всяко по-сериозно сътресение в региона неизбежно може да се отрази и върху цените на електроенергията у нас.
Всичко това показва, че следващият голям енергиен риск за Европа може да не дойде от политически конфликт, а от климатичните промени. Пресъхващите реки вече не са само екологичен проблем – те се превръщат във фактор, който засяга производството на електроенергия, икономиката и енергийната сигурност на целия континент.
