АП/БТА

Автономната датска територия, към която Доналд Тръмп проявяваше интерес, разполага с огромни залежи на редкоземни елементи

Великобритания е на финалната права за дългоочаквано партньорство за критични минерали с Гренландия, съобщиха пред POLITICO трима души, запознати с преговорите, пише Politico.

Новината идва само месеци след като Доналд Тръмп заплаши с анексиране на арктическия остров, който все повече се разглежда като ключов геополитически фактор заради огромните си запаси от редкоземни елементи.

Ледената територия съдържа 40 от 50-те минерала, които САЩ определят като жизненоважни за националната си сигурност. От уран до графит – тези ресурси са критични за производството и глобалните вериги за доставки. Вашингтон вече разглежда Гренландия, самоуправляваща се датска територия, като потенциален западен противовес на китайския монопол върху редкоземните елементи. В същото време Пекин и Москва също проявяват интерес към неизползваните залежи на острова.

Според източниците споразумението на Лондон е „на прага“ да бъде обявено. Предишни британски правителства също са разглеждали възможността за партньорство в сферата на минералите.

Премиерът Киър Стармър може да подпише договора още тази седмица по време на визитата си в Копенхаген за срещата на Европейската политическа общност. Един от източниците посочва, че сделката вероятно ще обхване „повече от критичните минерали“.

Търговският министър Крис Брайънт намекна по-рано, че предстоят нови търговски преговори с неназована страна: „Все още искам да сключим повече споразумения за свободна търговия… По-късно тази седмица ще кажем нещо за друга държава.“

От британското министерство на бизнеса и търговията отказаха да коментират пряко сделката, но заявиха: „Осигуряването на нашите доставки на критични минерали е жизнено важно за индустриалната ни стратегия, икономическия растеж и прехода към чиста енергия.“

Рисковете

„На пръв поглед Гренландия изглежда отличен избор за диверсификация заради богатството си от природни ресурси. Но на практика цената за добива – както финансовата, така и екологичната – е твърде висока,“ коментира Сам Лоу от Flint Global, който е посещавал острова.

Той допълни, че се очертава „ясна тенденция“ след като ЕС подписа партньорство с Гренландия през 2023 г. за развитие на устойчиви вериги за суровини.

Според д-р Патрик Шрьодер от Chatham House, Великобритания трябва внимателно да съгласува действията си с Дания и останалите европейски страни, за да не изглежда, че се опитва да изпревари Европа в достъпа до минералите.

Гренландската перспектива

Сделката трябва да е изгодна и за Гренландия, и за местните индигенни общности. Шрьодер посочва два ключови въпроса: екологичните рискове (добивът на редкоземни елементи изисква токсични химикали и води до радиоактивни отпадъци) и включването на местното население в процеса.

Правителството на Гренландия вече е отнемало лиценз за уран на австралийска компания поради екологични опасения – новата сделка трябва да избегне подобни грешки.

В същото време по-високи приходи от добива могат да намалят зависимостта на острова от годишната дотация от Дания, засилвайки стремежа му към по-голяма финансова и политическа автономия.

Следващи стъпки

Извличането на минералите е само началото – необходимо е и рафиниране, за да се превърнат суровините във висококачествени оксиди и метали, нужни за батерии и турбини. В момента повечето рафиниране се извършва в Китай, което поддържа зависимостта от китайските вериги за доставки.

„Без план за преработка, оставаме вързани за Китай,“ обяснява Шрьодер. „Това е следващото предизвикателство – от добива към рафинирането и производството, вероятно с участието на други арктически държави.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев