Повече от 500 години жителите плащат една и съща символична сума, определена още през 1521 г.
Вече повече от 500 години жителите на Фугерай в Аугсбург плащат символичен годишен наем от 88 цента. Размерът му е определен още през 1521 г. от Якоб Фугер и остава непроменен до днес.
Малкото оградено със стени селище, разположено в сърцето на Аугсбург в германската провинция Бавария, продължава да бъде дом на хора срещу същата символична сума, пише N1.
Фугерай е признат за най-стария комплекс за социални жилища в света. Повече от половин хилядолетие след основаването си той все още е обитаван, а наемът не е променян нито веднъж от 1521 г. насам.
Известен като Якоб Богатия, Якоб Фугер е сред най-влиятелните личности на своето време и почти безспорно най-богатият човек в Европа през XVI век.
Неговата банкова и търговска империя е кредитирала крале, принцове и папи, а влиянието му е достигало от сребърните и медните мини в Централна Европа до испанската корона. Заради огромното си богатство Фугер често е определян от историците като един от най-заможните хора в историята на човечеството.
Наред с предприемаческата си дейност той бил и дълбоко религиозен човек. Смята се, че е искал да остави след себе си добро дело, което да надживее поколенията и да допринесе за спасението на душата му.
Така в началото на 1521 г. от свое име и от името на братята си той създава селище за бедни, но почтени жители на Аугсбург. Комплексът получава името на фамилията му - Фугерай. Строежът му започва още през 1516 г., а до 1523 г. вече са изградени около 50 къщи, оформящи своеобразен малък град в рамките на града.
Днес обитателите на Фугерай продължават да плащат годишен наем от едва 88 цента. Това е съвременният еквивалент на един рейнски гулден - валутата, в която е била определена сумата през 1521 г., като оттогава размерът ѝ остава абсолютно непроменен.
Колко символичен е този наем става ясно от историческия контекст. По времето на Фугер един гулден се е равнявал приблизително на месечното възнаграждение на обикновен работник. Днес същата стойност е по-ниска от цената на чаша кафе.
Любопитен парадокс илюстрира философията на мястото. За да разгледат музея и самото селище, туристите плащат входна такса от около 6,50 евро - сума, която надхвърля наема, плащан от един жител за седем години. Така посетителят харчи повече за еднократна обиколка, отколкото обитател на Фугерай за седем години живот там.
Животът във Фугерай обаче не е достъпен за всеки. Изискванията за настаняване са запазени почти без промяна още от XVI век и следват първоначалния замисъл на Якоб Фугер. Кандидатите трябва да са католици, да са живели в Аугсбург поне две години и да докажат, че се намират в реална финансова нужда. Идеята е помощта да достига до хора, които са работили почтено, но са изпаднали в затруднение.
Едно от условията отличава Фугерай от съвременните социални жилища. Всеки наемател е задължен да отправя молитва три пъти дневно. Молитвата е „Отче наш“ и „Viva Maria et Vera“ за душата на основателя и семейство Фугер. По същество тя е част от цената за живеене в комплекса. Според замисъла на Якоб Фугер това трябвало да бъде своеобразен вечен кръг - той подпомага нуждаещите се, а те се молят за него и неговия род.
Фугерай представлява самостоятелно малко селище, което разполага с всичко необходимо за своите жители. Комплексът е ограден със стена и има порти, които и днес се затварят всяка вечер - традиция, запазена от времето, когато мястото е разполагало със собствен нощен пазач. В пределите му се простират осем подредени улици с почти еднакви двуетажни къщи, като на всеки етаж има по едно жилище. Там се намират още малък площад и църквата „Свети Марк“.
Днес Фугерай включва около 60 сгради и близо 140 апартамента, в които живеят малко под 200 души. Сред обитателите има както пенсионери с ограничени доходи, така и по-млади хора, които не могат да си позволят жилище заради високите цени на имотите в Аугсбург.
Градът се намира на около час път с автомобил от Мюнхен - един от най-скъпите градове в Германия. Именно затова интересът към достъпните жилища в района остава трайно висок.
