„За мен това е мястото, на което се чувствам у дома. Ще ме намерите там, когато не съм на разкопки“, казва още Анани Антонов Asa
Колко често сте срещали човек, който е професионалист и в научната, и на музикалната сцена? Ако вече не сте го чували, запознайте се с Анани Антонов (Asa) – археологът, който рапира. ТАРАЛЕЖ се свърза с него, за да го попита каква е връзката между археологията и рапа, както и кое от двете му дава по-добра представа за човека.
„Иска ми се да избягам от клишето, че всеки намира начин на изразяване. Това обаче е самата истина. Рапът е моят начин да разпусна. Моето хоби. Някои хора ходят на риба, а аз отделям средства и време, за да се докосна до хип-хоп културата и в частност рап културата в България“, казва Антонов.
Той обаче споделя, че рапът в България не е музика, която може да те издържа. „Голяма част от хората, които са в моя плейлист, имат професия, диаметрално противоположна от рапа. Малцина работят нещо свързано с музика, медии и т.н.“, допълва той.
И рапът, и археологията обаче са трудоемки, става ясно от разговора ни с него. „Парчетата, които правя напоследък, отнемат време. Селекция, инструментал, писане на текст, организиране на запис. В този процес търпението е важен фактор. Но аз съм археолог – знам достатъчно за търпението“, усмихва се Антонов.
„Днес, когато записвам отново, искам всичко да е максимално професионално, макар да не съм „професионален рапър“. Записвам при едни от най-добрите в България – XPRSN студио и Апостол Найденов – Nowallz. Искам, когато алгоритъмът на YouTube ми пусне моя песен, да съм доволен от резултата“.
Същото удовлетворенеи от добре свършената работа той търси и в научните си публикации. Анани Антонов е доктор от Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Последното е и повод за шега.
„В Университета се шегувахме с колегите, че хората учат, за да не „копат“. А ние учихме, за да „копаме“, смее се Анани Антонов.
Но веднага след това уточнява:
„Разбирането на хората за „археология“ в България се свежда до механичната работа на терен. Всъщност работата ни е свързана с осмисляне на резултатите, работа с хора, организация и не на последно място - вдъхновение при публикуването на резултатите от изследванията“.
Това, което е общото между археологията и рапа, е любовта му и към двете, признава изпълнителят. „Да, обичам работата си. За хобито е ясно“. Но и археологията, и рапът имат свойството да изобличават – било цели митове за цивилизации, било конкретни грешки в човешката душа, казва още Анани Антонов.
Последната му песен, която все още е в демо весия, е посветена на трънския край. В окончателното й записване ще вземат участие и фолклорна формация „Равнец“.
В Трънско, споделя Антонов, той е имал както „безброй спомени с приятели през ваканции и с най-близките ми, някои от които вече не са сред нас“, така и опит като изследовател.
„За мен това е мястото, на което се чувствам у дома. Ще ме намерите там, когато не съм на разкопки“, казва още Антонов.
Но кое може да бъде по-грубо – трънският край или рапът, питаме изпълнителя и учен.
„Рапът е какъвто си го направиш. Това е изкуство, като всяко друго. Аз лично се опитвам да използвам красиви думи…дори когато говоря за грубата реалност“, отговаря той.
Антонов обръща внимание, че хората са много чувствителни към изразните средства на рапа. Но той не трябва да е обезателно вулгарен, за да е истински, добавя той.
„Хората са скептични и предубедени. Просто сме така устроени. Това, което ни възмущава, излиза на преден план. Понякога една нецензурна дума не означава автоматично, че песента няма стойност и трябва да бъде отхвърлена. Да не забравяме един от емблематичните Вазови герои – Боримечката. Въплъщение на себеотрицанието и героизма, който започва всяко изречение с цветущ израз…“, казва изпълнителят.
Но допълва, че в жанра има много артисти, от които той би се разграничил.
„В тези дискусионни случаи нецензурните изрази са най-малкото. Изобщо посланието им не е моето. Музиката, както всяко друго вербално изкуство, възпитава“, заключава археологът, който рапира.
