Макар днес да е утвърден елемент от великденските празници, заекът като символ няма пряка връзка с християнското учение, а води началото си от по-древни народни вярвания, свързани с пролетта и идеята за обновление.

В съвременния контекст заекът се възприема като естествен символ на Великден, поради което рядко се поставя въпросът как животно, отсъстващо от библейския разказ за Христовото възкресение, се е превърнало в разпознаваем знак на празника. Обяснението се намира в предхристиянските представи за плодородие, нов живот и пролетно възраждане.

В редица древни култури заекът е бил символ на плодородието заради бързото си размножаване и появата на малките през пролетта, докато яйцето се е възприемало като знак за нов живот. С времето тези два символа се преплитат в европейските народни обичаи и постепенно оформят традиции, които по-късно се свързват с Великден.

Образът на великденския заек води началото си от германските протестантски области през XVII век, където се появява Osterhase - заек, който носи или скрива яйца за децата. През XVIII век тази традиция е пренесена в Северна Америка от германски заселници и впоследствие се разпространява и в други части на света.

С времето заекът се утвърждава като част от по-широката празнична култура, като ролята му постепенно се разширява - от фолклорен образ до символ на семейна радост, детски обичаи и комерсиални великденски практики.

Въпреки това той не измества религиозното съдържание на Великден, а по-скоро добавя светски елемент към празника. Днес заекът съчетава в себе си символиката на пролетта, новото начало и културното наследство, предавано през поколенията.