Денят е свързан с народни вярвания, забрани и почит към мъченика лечител.
В православния календар 20 май е денят, в който се почита свети мъченик Талалей. С този църковен празник са свързани различни традиции, обичаи и забрани.
Талалей израства в благочестиво християнско семейство и още от ранна възраст е възпитаван в дух на любов към Бога, смирение и милосърдие. В живота му важно място заемат молитвата и изучаването на Светото писание, които оформят дълбоко духовната му личност.
Още в младите си години той посвещава живота си на служението на Бога и на грижата за хората, съчетавайки духовна подкрепа с помощ към ближните. Християнската традиция го помни като лекар, лекувал безвъзмездно болните и отказвал всякакво възнаграждение, тъй като приемал дарбата си като проява на Божията благодат.
По времето, когато Талалей проповядва, християните са преследвани, защото отказват да се покланят на езическите богове. Заради открито изповядваната си вяра и помощта, която оказва на други християни, той привлича вниманието на местните власти.
По заповед на римския управител той е задържан и изправен на разпит. Фалатей открито заявява вярата си в Христос и отказва да се отрече от убежденията си въпреки заплахите от мъчения. Според преданията дори в най-тежките изпитания той запазва спокойствие и се отдава на молитва, като с примера си вдъхновява и останалите затворници.
Свети Талалей е подложен на продължителни мъчения, след което е екзекутиран. Мъченическата му смърт остава символ на безусловната му преданост към християнските идеали. Християнската традиция го представя като победител не със силата на оръжията, а с непоколебимия му дух и вяра.
Според различни източници смъртта му се свързва с периода на гоненията срещу християните, макар точните исторически данни да се разминават. След кончината на светеца паметта за него бързо се разпространява сред християнската общност. Той е почитан като мъченик, лечител и закрилник на хората, страдащи от болести и изпитания.
Свети Талалей е възприеман в православната и католическата традиции като пример за това как вярата може да превърне страданието в духовна победа. Образът му напомня за силата на вътрешната устойчивост, която не зависи от външните обстоятелства.
Според народните вярвания на този ден трябва да се избягват кавгите, тъй като конфликтите могат да продължат дълго. Не се препоръчва и даването на пари назаем, защото се е смятало, че заедно с тях богатството може да „напусне“ дома.
