През зимата на 1944–1945 г. луковиците, запазени за засаждане, се озовават в тенджерите на хората. В страната, прочута с цветните си полета, те стават храна за оцеляване.
Когато мислим за Нидерландия, често си представяме безкрайни поля с лалета. Но през зимата на 1944–1945 г. луковиците на тези цветя имат съвсем друга съдба: превръщат се в храна за хора, които нямат почти нищо друго.
Това е Hongerwinter — Гладната зима. В западната част на страната, където са големите градове, хранителните запаси бързо се изчерпват. Южна Нидерландия вече е освободена, но западът остава под германска окупация. Железопътна стачка, ограниченията върху превоза на храни и суровата зима прекъсват снабдяването. Дажбите намаляват драстично, а хора тръгват пеша или с велосипеди към селата с надеждата да намерят храна.
В страната на лалетата се случва немислимото: луковиците, от които през пролетта трябва да израснат цветя, попадат в кухните. Част от запасите остават неизползвани за засаждане, а заради военните ограничения износът е затруднен. В условията на глад хората започват да ги приготвят за ядене.
Белят ги, варят ги в супи и ги добавят към други оскъдни продукти. Има рецепти за настъргани луковици, за ястия и дори за брашно от изсушени луковици. Нидерландските хранителни служби разпространяват указания за употребата им, а обществените кухни включват луковиците в менюто. Те не били вкусна храна, но давали поне малко допълнително препитание в момент, когато изборът почти липсвал.
Представете си зимната вечер в един нидерландски град: студен дом, празна маса и тенджера, в която къкрят луковици, предназначени да разцъфнат след месеци. За хората тогава те не били символ на пролетта. Били начин да се издържи още един ден.
Според често посочваните оценки около 20 000 души умират през Гладната зима вследствие на глад и студ. Историята за луковиците на лалетата е само един от многото разкази за лишенията, които преживява населението в окупирана Нидерландия.
Днес Нидерландия отново свързваме с милиони цветове и пролетни поля. Но зад тази красива представа стои и една по-мрачна история — за лалетата, които така и не разцъфват, защото луковиците им са изядени от гладни хора.
