АП/БТА

След убийството на 15 души по време на Ханука еврейската общност настоява за решителни действия, докато данните сочат рязък ръст на антисемитизма в страната

Петнайсет души бяха убити в неделя при нападение по време на празненствата за Ханука на плажа Бондай в Сидни – акт, който премиерът Антъни Албанезе незабавно определи като антисемитски терористичен, предаде Асошиейтед прес.

Антисемитизмът в Австралия рязко се засилва, подхранван от войната в ивицата Газа, а еврейските организации в страната обвиняват властите в недостатъчна реакция. Според професор Урия Шавит, главен рецензент на годишния доклад за глобалния антисемитизъм на Телавивския университет, Австралия и Италия са страните с най-голям ръст на антисемитски атаки през последната година. Докато на глобално ниво се отчита лек спад, в Австралия са регистрирани 1713 случая – в страна с население 28 милиона души и около 117 000 евреи.

„Австралия дълги години беше едно от най-безопасните общества за евреите – място на религиозна толерантност и мирно съжителство. Днес обаче много австралийски евреи се питат дали имат бъдеще тук“, казва Шавит. Той отбелязва легитимирането на антисемитската реторика в обществения дебат и липсата на решителни действия от страна на правителството.

Сред загиналите при нападението е и равин Ели Шлангер от движението „Хабад“ в Бондай – една от ключовите фигури в организацията на традиционното запалване на свещите за Ханука. „Хабад“ е международно движение на ортодоксалния юдаизъм, известно със своите публични ритуали и активност в еврейските общности по света.

Изпълнителният съвет на евреите в Австралия публикува остро изявление след трагедията: „Времето за разговори приключи. Необходими са смели лидери и конкретни действия, за да бъде изкоренен антисемитизмът. Първата задача на правителството е да гарантира сигурността на своите граждани.“

Антисемитските атаки в Сидни и Мелбърн – градовете, където живее около 85% от австралийските евреи – привличат най-голямо внимание заради своята тежест и необичайност.

През август премиерът Албанезе заяви, че Иран стои зад две антисемитски нападения – палеж на магазин за ресторантьорско оборудване в Сидни през октомври 2024 г. и атака срещу синагогата „Адас Израел“ в Мелбърн два месеца по-късно. Затова Австралия прекъсна дипломатическите си отношения с Техеран. Все още не е ясно дали последната атака има връзка с Иран.

Нападението беше извършено по време на церемония по случай първата вечер на Ханука – празник, който отбелязва повторното освещаване на Йерусалимския храм през II век пр.н.е. Традиционно евреите палят менора (седемразряден ритуален свещник) в чест на чудото с маслото, стигнало осем дни вместо един.

„Хабад“ от десетилетия организира публични ритуали на Бондай, като поставя големи менори на открити площи и върху автомобили. Движението, основано в Бруклин, Ню Йорк, изпраща емисари („шлухим“) по целия свят, включително в региони с малко еврейско население. Те са лесно разпознаваеми по традиционното си облекло.

Равини и центрове на „Хабад“ са били атакувани и преди – през 2008 г. девет души бяха убити при атака срещу техен център в Мумбай, а през 2019 г. един човек загина при стрелба в тяхна синагога край Сан Диего.

Централата на движението в Краун Хайтс, Бруклин, е свързана с наследството на равин Менахем Мендел Шнерсон – уважавана духовна фигура, ръководил „Хабад“ от 1951 до 1994 г. Гробът му в Куинс ежегодно привлича около 400 000 посетители. Президентът Доналд Тръмп също го посети по време на кампанията си през 2024 г.

Още по темата

Австралия обсъжда по-строги оръжейни закони след най-смъртоносното нападение от десетилетия

Премиерът Антъни Албанезе обеща решителни мерки за контрол над огнестрелните оръжия след трагедията на плажа Бонди

Още

Извършителите на атаката в Сидни пътували до Филипините седмици преди масовата стрелба

Филипинските власти потвърдиха посещението им в район с активност на „Ислямска държава“, докато Австралия разследва антисемитски мотиви

Още

Западните медии: Атаката в Сидни разкрива тревожна ескалация на антисемитизма и пропуски в сигурността

От незабавни въпроси за контрола над оръжията до предупреждения за нарастваща радикализация – световният печат анализира причините и последствията от трагедията на плажа Бонди

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.