АП/БТА

Разговорите ще достигнат своя връх по време на неформална среща на лидерите на ЕС в Копенхаген следващата седмица

Брюксел спечели мощен съюзник в спорния си опит да изпрати милиарди евро замразени руски държавни активи на Украйна, пише Politico.

Висш германски представител, най-голямата страна в ЕС, заяви пред POLITICO, че Берлин е отворен за „нови, юридически обосновани“ планове за използване на до 172 милиарда евро замразени руски средства за подпомагане на военните усилия на Украйна – препратка към последната идея на Европейската комисия.

Идеята, за която първа съобщи POLITICO, е милиарди евро руски държавни средства, държани в белгийски депозитар, да бъдат преведени на Украйна, а изтеглените средства да бъдат заменени с облигации, гарантирани от ЕС. Чрез тази замяна Комисията се надява да избегне обвиненията в незаконно конфискуване на руска държавна собственост – идея, която един дипломат определи като „юридически креативна“.

„Ние сме готови да разгледаме нови, юридически издържани варианти за използването на замразените руски активи“, заяви Михаел Клаус, съветник по европейските въпроси на германския канцлер Фридрих Мерц, в писмено становище до POLITICO.

Сега Берлин оказва натиск върху другите страни да подкрепят плана преди неформалната среща на лидерите на ЕС в Копенхаген следващата сряда.

„Това също ще бъде ключова тема на дискусия на неформалния Европейски съвет“, каза Клаус, който преди това беше германски посланик в ЕС.

„Украинците имат нужда от парите, за да продължат да купуват оръжие, а опциите не са много.“

Това представлява значителен обрат за Германия, която досега подхождаше предпазливо към всякакви новаторски идеи за използване на руските държавни активи, блокирани след пълномащабната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Поддръжниците на плана на Комисията твърдят, че той е юридически сигурен, тъй като формално не експроприира руските активи. Но някои, включително компанията, която държи средствата – Euroclear, се опасяват, че това може да ги изложи на правни рискове.

Френският президент Еманюел Макрон също зае по-предпазлива позиция, като заяви по-рано тази седмица в интервю, че „не можете да конфискувате тези активи на (руската) Централна банка“, защото това би нарушило международните закони.

Германското правителство, от своя страна, е склонно да използва „репарационния заем“, за да предостави военна помощ на Украйна, вместо да финансира възстановяването на разрушени сгради и инфраструктура, разказаха трима запознати с разговорите официални лица пред POLITICO.

Въпросът за 172 милиарда евро

По-голямата част от руските активи се държи от базираната в Брюксел финансова компания Euroclear и са инвестирани в западни държавни облигации, които вече са се превърнали в налични парични средства.

Комисията предложи тези средства – които според двама официални представители възлизат на 172 милиарда евро – да бъдат използвани за финансиране на „репарационен заем“ за Украйна, като 13 милиарда евро от основните активи останат непокътнати. Предвид огромния бюджетен дефицит, пред който е изправена Украйна през следващата година, Комисията вижда това решение като последен шанс да се подкрепи страната без да се използват парите на европейските данъкоплатци. Оттеглянето на САЩ от ангажиментите към Украйна под ръководството на президента Доналд Тръмп увеличи натиска върху ЕС да поеме водеща роля.

В опит да успокои Euroclear, Комисията предложи паричните депозити да бъдат заменени с нулевокупонни облигации на ЕС, гарантирани от страните членки.

Това на практика би отложило въпроса дали да се експроприират активите до падежа на облигациите, чийто график все още не е определен.

Комисията ще представи официално предложение, когато получи достатъчно широка подкрепа от повечето страни членки.

Междувременно скептиците поставят под въпрос схемата заради опасения, че може да предизвика финансови сътресения и да подкопае ролята на еврото.

„Искам да видя нещо написано“, заяви в петък президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард. „Но не съм единствената.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев