Войната с Иран и кризата с рафинериите пренареждат световния енергиен пазар
Броени дни остават до навършването на половин година от началото на войната в Близкия изток, която постави под риск доставките на горива за Запада. Цените на петрола отново вървят нагоре през последните дни, а заплахите идващи както от Вашингтон, така и от Техеран, правят ситуацията още по-сложна. Глобалният пазар е изправен пред сериозен недостиг на преработени горива, а дизелът и бензинът поскъпват значително по-бързо от суровината.
На 20 август петролът достигна най-високите си нива от три седмици. Фючърсите на сорта Brent с доставка през октомври поскъпнаха с 2,7% до 94,06 долара за барел, а американският WTI достигна 87,67 долара. И двата основни сорта вървят нагоре за пета поредна сесия, показват данните на Reuters.
Фактът е, че доставките през Ормузкия проток остават далеч под нивата отпреди войната. Преди началото ѝ през стратегическия морски маршрут преминаваха количества петрол, равняващи се на около една пета от световното потребление. Сега изходът от кризата изглежда все по-далечен на фона на липсата на дипломатичен разговор, поне на повърхността.
Напрежението около Ормуз продължава да бъде един от основните фактори, които движат цените. Доналд Тръмп твърди, че протокът е отворен, докато Техеран настоява, че остава затворен. Реалните данни за корабоплаването показват силно ограничен трафик – в сряда през него са преминали едва девет товарни кораба, колкото и ден по-рано.
Допълнително напрежение внесе решението на Обединените арабски емирства да преустановят финансовите и икономическите трансакции с Иран. Тръмп пък предупреди, че държавите, които осигуряват икономическа подкрепа на Техеран, могат да понесат тежкии икономически последствия.
Саудитска Арабия вече търси алтернативни маршрути. Saudi Aramco е договорила продажбата на поне 4 млн. барела петрол за Китай, които ще бъдат натоварени извън Ормузкия проток – още един знак, че големите производители се подготвят за продължителна несигурност около ключовия маршрут.
Големият проблем вече е дизелът
На пръв поглед цената на суровия петрол не изглежда чак толкова екстремна. Brent се търгува за далеч под пика от 118 долара за барел. Проблемът обаче е недостигът на капацитет за производство на бензин, дизел и други нефтопродукти.
Според анализ на Reuters европейският дизел е поскъпнал с над 70% от началото на войната, докато бензинът в САЩ е нагоре с около 60%. За същия период Brent е приблизително с една четвърт по-скъп.
Причината е в рафинериите. Заради конфликта над 20% от приблизително 9,6 млн. барела дневен преработвателен капацитет в Близкия изток са извън строя. Ограничените доставки на суров петрол през Ормуз принуждават и редица рафинерии извън региона, особено в Азия, да работят с по-малък капацитет.
Към това се добавят украинските удари срещу руската енергийна инфраструктура. Според данните, цитирани от Reuters, преработката на петрол в Русия е намаляла с близо 30% до под 4 млн. барела дневно през последните месеци. Москва въведе и забрана за износ на дизел през юли.
Резултатът е необичайно силен натиск именно върху дизела – горивото, от което зависят товарният транспорт, земеделието и значителна част от индустрията.
Европейският пазар е особено уязвим, защото след отказа от голяма част от руските нефтопродукти континентът разчита в по-голяма степен на внос от други региони.
През юли европейският внос на дизел е спаднал до 1,56 млн. барела дневно спрямо 1,97 млн. през януари. Ситуацията вече доведе до рядко наблюдавано разместване – дизеловите товари в Европа станаха по-скъпи от авиационното гориво за първи път от повече от година.
Анализатори на Goldman Sachs, цитирани от Reuters, виждат по-голям риск от трайно високи цени и недостиг при дизела, отколкото при самия суров петрол с приближаването на зимата.
Маржовете на европейските рафинерии при дизела междувременно са се увеличили повече от три пъти от февруари и надхвърлят 75 долара за барел. В САЩ маржовете при дизела са нараснали с над 140%, като тази седмица достигнаха рекордни стойности.
Буферът от резервите започва да изчезва
През първите месеци от кризата световният пазар успя да избегне още по-рязък ценови шок благодарение на натрупаните преди войната запаси. Този буфер обаче постепенно изчезва.
Между март и юли глобалните петролни запаси са намалявали със средно 3,5 млн. барела дневно – количество, равняващо се на над 3% от световното потребление. В САЩ запасите от дизел са на най-ниското си сезонно равнище от три десетилетия, а тези от бензин са най-ниски за този период от годината от 2012 г. насам.
Само през второто тримесечие глобалната преработка в рафинериите е била с 5,1 млн. барела дневно под нивото от година по-рано. Потреблението също е спаднало заради високите цени, но с около 4 млн. барела дневно – тоест недостатъчно, за да компенсира свиването на предлагането.
Това е ключовата причина сегашната криза да се различава от обикновен скок в цената на петрола: светът не страда единствено от недостиг на суровина, а от недостатъчно количество готови горива.
Мирът и цените?
Една от най-важните особености на сегашната ситуация е, че дори евентуално споразумение между Вашингтон и Техеран може да не доведе до бързо поевтиняване на бензина и дизела.
Възстановяването на нормалния трафик през Ормуз вероятно би натиснало надолу котировките на суровия петрол. Повредените рафинерии обаче не могат да бъдат върнати в експлоатация за дни.
Повече от 20 рафинерии в Персийския залив са понесли щети по време на войната, а ремонтите на част от тях ще изискват специализирано оборудване – компресори, топлообменници и катализатори, за които сроковете за доставка са дълги.
Така може да се стигне до парадоксална ситуация – петролът да поевтинее при политическо споразумение, но цените на колонките да останат високи значително по-дълго.
България и горивата
За България най-прекият риск идва от европейския пазар на нефтопродукти и най-вече от дизела. Цените у нас не зависят механично само от движението на Brent. В тях влизат цената на готовия нефтопродукт на международните пазари, рафинерийните маржове, транспортът, курсът на долара, данъците и търговските надценки.
Европейската комисия публикува на 20 август актуализирания си седмичен бюлетин за цените на бензина и дизела във всички държави от ЕС, включително България. Данните се подават от държавите членки всяка седмица и включват както крайните потребителски цени, така и стойностите без данъци.
Затова за българските шофьори важният сигнал в момента не е само дали Brent ще премине 100 долара. Дори при относително стабилен суров петрол продължаващият недостиг на дизел в Европа може да поддържа цените на горивата високи.
Инфлацията е свързана директно
Енергийният шок вече се пренася и върху общото равнище на цените. През юли инфлацията в САЩ се е ускорила до 3,4% на годишна база, като енергийните разходи са нараснали с 14,7%, а бензинът – с 24,6%. В еврозоната инфлацията е достигнала 2,9%, като енергийните цени са се повишили с 10%.
Това е особено важно, защото скъпият дизел не остава само на бензиностанцията. Той увеличава разходите за превоз на храни и стоки, за земеделско производство, строителство, логистика и индустрия. Част от тези разходи впоследствие се прехвърлят върху крайните потребители.
Така продължителната криза с горивата може да усложни задачата на централните банки, които се опитват да овладеят инфлацията.
Прогнози
В краткосрочен план посоката на цените ще зависи основно от три фактора – развитието на войната с Иран и трафика през Ормуз, състоянието на рафинериите в Близкия изток и Русия и скоростта, с която светът успява да възстанови изчерпаните запаси.
Международната агенция по енергетика продължава да следи именно производството, потреблението, рафинерийната дейност, запасите и цените като основни показатели за състоянието на пазара. Последният ѝ месечен доклад е публикуван на 12 август.
Най-същественият риск е, че пазарът вече няма голям буфер срещу нов шок. Ако конфликтът се разшири, ако бъде засегната още енергийна инфраструктура или ако ограниченията върху корабоплаването се задълбочат, ценовият натиск може бързо да се усили.
Обратният сценарий – трайно споразумение с Иран и нормализиране на трафика през Ормуз – вероятно ще свали цената на суровия петрол. За бензина и особено за дизела обаче възстановяването може да бъде много по-бавно.
Точно това е голямата промяна на световния енергиен пазар през лятото на 2026 г.: въпросът вече не е само колко струва барелът петрол, а дали има достатъчно работещи рафинерии, които да го превърнат в горивото, от което световната икономика се нуждае.
