"Основното ми послание към българите е да не се страхуват. България ще стане много по-устойчива страна, особено в трудните дни, които винаги възникват някъде по света и имат своето отражение върху всички. Никога не знаем кога може да дойде кризата. Така че еврото е нещо, което носи много ползи на цялата икономика, на гражданите, но също така една от тези ползи е устойчивостта, която е все по-важна в трудни времена".
Това заяви Михаел Фауленд, заместник-управител на Хърватската централна банка, пред БНР. Той беше в основата на процеса по приемането на еврото в Хърватия, което се случи през 2023 година.
Фауленд е категоричен, че еврото не е отговорно за инфлацията в Хърватия.
"Ако се върнем към 2023 г., когато Хърватия въвеждаше еврото, годишният темп на инфлация беше 8,4%. Според нашия анализ само 0,2 процентни пункта могат да бъдат приписани на преминаването към еврото. Когато наблюдавате и кумулативната инфлация, започвайки от момента, в който инфлацията започна да се покачва - в средата на 2021 г., и я сравните със същия показател до момента, ще видите много ясно, че Хърватия е сред най-добре представящите се в Източна Европа по отношение на инфлацията. Кумулативната инфлация в Хърватия беше 32%, същата като в България. В Словения индексът беше малко по-нисък, но при всички останали - Чехия, Словакия, Полша, балтийските страни, Унгария, тя беше много по-висока. Това е най-доброто доказателство, че въвеждането на еврото като такова определено не е причина за покачването на цените или инфлацията в Хърватия".
Заместник-управителят на Хърватската централна банка каза още, че процесът по въвеждане на еврото в страната е продължил приблизително шест години.
"Лихвените проценти в Хърватия, благодарение на въвеждането на еврото, се понижиха с течение на времето. Разбира се, това не се случи за един ден. Процесът по въвеждане на еврото продължи приблизително шест години. Започна през 2017 г. През този период, от самото начало, лихвените проценти в Хърватия започнаха да се доближават до тези в еврозоната. В зависимост от сегмента на кредитирането лихвите относително намаляха с приблизително със 100 - 200 базисни пункта".
Той уточни, че в момента лихвените проценти са приблизително същите като в Германия.
"Ако гражданин отиде в банката, за да вземе жилищен кредит, мисля, че лихвените проценти са дори малко по-ниски в Хърватия отколкото в Германия. За нас беше много приятна изненада, защото често гражданите получават заеми с фиксиран лихвен процент, което означава, че той няма да се променя в период от например 20 или 30 години, в зависимост от падежа на кредита".
Михаел Фауленд заяви, че процесът по приемане на единната европейска валута се е отразила положително върху икономическото развитие на Хърватия.
"Въздействието върху икономиката като цяло от въвеждането на еврото определено е положително. Валутният риск изчезна. Лихвените проценти, както току-що обясних, относително намаляха или спаднаха в сравнение със страните от еврозоната. Транзакционните разходи почти изчезнаха. Разбира се, все още имаме известна търговия в долари, така че има някои транзакционни разходи, когато става въпрос за външна за еврозоната търговия. Но по-голямата част от външната търговия на Хърватия преди това беше в евро – около 75 - 80% от цялата външна търговия на страната".
Бюджетът за 2026 г. отново поставя родителите в България пред стария въпрос – как се гледа дете с няколко стотин лева месечно и без достъп до основни здравни грижи.
"Плащаме данъци за гаражи, които не може да ползваме, нямаме нормален достъп и до блока ни", жалват се пред ТАРАЛЕЖ собственици от ул. "Петър Шапкарев" 10
Златин Младенски призова хората да не остават безучастни към проявите на жестокост. "Изключително важно е за случаи на насилие да се подават сигнали. Много често тези лица са рецидивисти. Трябва не просто да подадем сигнал на 112, а да застанем зад него, за да разберат извършителите, че за това се носи реална отговорност."
Коментари (0)