АП/БТА

Отстъпките на Европейската комисия предотвратиха сблъсък между съзаконодателите на ЕС — но укрепналият Европейски парламент вече подготвя нови искания.

Все още е ноември, но сезонът на подаръците вече е започнал в Европейския съюз, пише POLITICO.

Изправена пред решително настроен Европейски парламент, готов да отхвърли плановете ѝ за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, Урсула фон дер Лайен започна да прави отстъпки. Промените, които тя внесе в бюджетното предложение на Европейската комисия, успяха да умиротворят центристките групи в Парламента — и то без да разгневят държавите членки.

Но евродепутатите вече дават сигнали, че ще се върнат с нови искания. Поддаването на натиска на Парламента показва новата динамика между основните институции на ЕС — като фон дер Лайен обръща все по-голямо внимание на институцията, която сега клони по-вдясно от всякога и вече неведнъж се е опитвала да я свали. Това ясно показва, че тя се нуждае от подкрепата на Парламента и е готова да направи почти всичко, за да я запази.

В продължение на седмици евродепутатите бяха неспокойни за плановете за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Мнозина бяха възмутени от начина, по който Комисията искаше да управлява средствата за регионите и земеделските производители, и заплашиха да гласуват против предложението в четвъртък. За да предотврати този бунт, в неделя фон дер Лайен предложи няколко промени в първоначалния проект, включително въвеждане на „селска цел“ за земеделските разходи на националните столици и даване на повече правомощия на регионалните лидери при разпределението на средствата.

Компромисът показа, че фон дер Лайен е готова да приеме редица от исканията на Парламента — рядък ход за Комисията на този етап от бюджетните преговори. Предишни бюджетни процеси често преминаваха при почти пълно игнориране на Парламента.

Помогна и фактът, че много от промените вече фигурират в списъците с желания на някои държави членки и така или иначе вероятно биха били включени в окончателния текст. Сега тези промени ще бъдат добавени към законовия текст от Съвета, тъй като изтеглянето и повторното представяне на предложението на Комисията би довело до сериозно забавяне на процеса.

Въпреки това мнозина депутати продължават да изразяват недоволство, че нямат достатъчно влияние върху това как се оформя бюджетът. „Предложението за правомощията на Европейския парламент е слабо. Трябва да имаме повече решаваща власт, а не просто неангажиращи работни групи и срещи на кафе,“ каза евродепутатът от Зелените и експерт по бюджета Расмус Андресен. „Големият въпрос е дали Съветът ще приеме допълнителните идеи или не.“

Тази година срещу фон дер Лайен вече бяха внесени три вота на недоверие в Европейския парламент. Макар че тя ги преодоля без проблем, случаите разкриха дълбоки разногласия в центристкия алианс, който дълго време доминираше в Брюксел. Затова фон дер Лайен обръща повече внимание на това, какво искат евродепутатите от Комисията. Размерът на десните и крайнодесни групи нарасна на последните избори, разклащайки центристкото мнозинство, което обикновено я подкрепя — нейната собствена Европейска народна партия (ЕНП), социалистите и либералите от Renew. ЕНП неведнъж е заплашвала, че ще се съюзи с крайната десница, пораждайки недоверие и блокирайки преговорите.

„Това е най-нестабилният парламент досега. Много е трудно за Комисията да предвиди действията му и резултатите от гласуванията, което създава огромно напрежение в сградата на Берлемон,“ коментира служител на ЕС след провала на центристите да подкрепят сделка по зелените правила за бизнеса — ключов елемент от програмата на фон дер Лайен.

Създаване на прецедент

Като направи отстъпки пред Парламента, но такива, които са приемливи за държавите членки, фон дер Лайен засега избегна открит сблъсък между двамата съзаконодатели на ЕС. От едната страна на ринга стои Съветът, представляващ страните членки, който иска да защити статута си на водеща институция и смята, че Парламентът просто трябва да одобри бюджета, след като бъде договорен от националните столици (както предвиждат официалните правила на ЕС).

От другата страна — най-поляризираният парламент в историята на Съюза, решен да увеличи влиянието си и да затвърди позициите си.

„Можем да правим каквото поискаме, можем да използваме правомощието си на съгласие… ще е глупаво да не го направим,“ каза високопоставен представител на Парламента след отстъпките на Комисията, изразявайки мнението на много свои колеги. „Съветът не трябва да прекалява с играта на институционални роли… ние имаме власт и ще я използваме докрай, за да постигнем още отстъпки.“

Това изявление потвърждава страховете на някои дипломати от държавите членки, които в последните седмици предупреждаваха Комисията да не се поддава на натиска на евродепутатите.

„Писмото от Европейския парламент [в което се излагат техните притеснения и което беше изпратено в края на октомври] няма нищо общо със земеделието и регионите. Това е институционална борба,“ каза миналата седмица дипломат от ЕС. „Те използват слабостта на Комисията, за да засилят ролята на Парламента в бюджетните преговори.“

Говорителят на Комисията Балаж Уйвари заяви в понеделник, че изпълнителният орган на ЕС е „взел предвид обсъжданията и позициите, изразени от различните участници“.

„По принцип Комисията действа като честен посредник, готов да придвижи процеса напред чрез изясняване и предлагане на компромисни решения,“ добави той.

Още искания на хоризонта

Докато водещият преговарящ по бюджета — евродепутатът от ЕНП Зигфрид Мурешан — побърза да обяви победа за Парламента, представители на групите на социалистите (S&D) и либералите (Renew) вече подготвят нови искания. Какви точно ще бъдат те ще стане ясно, когато ръководствата на партиите се съберат в следващите дни.

„Оценяваме усилията на председателката фон дер Лайен да се справи с проблемите,“ заяви представител на S&D, но предложението според него представлява „козметична промяна, която не решава реалните притеснения, изложени в писмото на лидерите“. Той добави, че „ролята на Европейския парламент остава пренебрегната“ и че социалистите искат по-голяма дума при определянето как се разходват средствата на ЕС.

„Нашата основна цел е амбициозен бюджет, отговарящ на предизвикателствата на настоящия глобален контекст и в служба на хората. Това може да стане само с преработено предложение, което реално отразява ключовите искания на Парламента,“ каза представителят.

Либерален представител допълни, че групата настоява за повече собствени източници на приходи в бюджета — като например общоевропейски данъци — и за по-обвързваща роля на регионалните правителства при контрола върху начина, по който националните столици харчат средствата на Съюза.

„Подкрепата на Renew също зависи от това,“ каза той.

Още по темата

Без илюзии: Какво наистина ни каза Урсула фон дер Лайен в Скопие

България не е пречка, България е вратата. През София минава пътят на Северна Македония към ЕС.

Още

Урсула фон дер Лайен пристига в Сърбия утре

Тази седмица ръководителят на Европейската комисия е на посещения в страните от Западните Балкани

Още

Урсула фон дер Лайен: Албания уверено върви по пътя към членство в ЕС

Фон дер Лайен отбеляза още, че целта на Тирана да приключи преговорите за членство до 2027 г. е амбициозна, но постижима. „Ние приветстваме тази амбиция. Готови сме да ви подкрепяме на всяка стъпка от пътя“, добави председателката на Европейската комисия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.