Мнение

Русия е агресор и провокатор, oтношението към нея трябва да е безкомпромисно и последователно

28 септември 2025, 09:00
Евгени Кръстев

АП/БТА

В Кремъл вече трябва да се разбрали, че европейските страни от НАТО имат интегрирана система за сигурност и отбрана и тя работи бързо и безотказно винаги, когато това е необходимо

Рояк от дронове над Полша, единични случай над Румъния, самолети МиГ-31 във въздушното пространство на Естония, стремително насочващи се към столицата Талин и отново самолет, но над Балтийски море, без обозначителни знаци и без летателен план, всичко това може да се обобщи само по един начин – системна провокация от Кремъл към страните членки на НАТО от Източна Европа.

По всяка вероятност Русия се опитва да провери дали е възможно разделение в НАТО между страните членки от Източна и Западна Европа. На този етап обаче няма и нотка за подобно явление. Дроновете над Полша, освен от полски изтребители F-16, бяха посрещнати и от нидерландски F-35.

Руските самолети над Естония бяха прехванати от италиански изтребители и отклонени от посоката към Талин, по която бяха поели. Над Балтийско море пък бяха изпратени германски изтребители, които прехванаха и прогониха руския нарушител от региона.

В Кремъл вече трябва да се разбрали, че европейските страни от НАТО имат интегрирана система за сигурност и отбрана и тя работи бързо и безотказно винаги, когато това е необходимо. Голяма част от европейските страни реагираха с ноти на външните министерства срещу руските провокации и привикаха посланиците на Кремъл за обяснение. България също извърши това дипломатическо действие и показа, че не приема руските заплахи и предизвикателства към сигурността в Европа.

Българската позиция обаче сякаш остане непълна и недостатъчно развита. Тя включваше единствено нотата на МВнР и изказаната увереност на министъра на отбраната Атанас Запрянов, че българските МиГ-29 имат способности за справяне с дронове и те ще действат ако бъдем подложени на провокация като тази над Полша.

Нямаше парламентарен дебат по темата. Въпросът въобще не се превърна в част от вътрешнополитическия процес в България. Липсваха задълбочени и ясно формулирани въпроси към премиера и министъра на отбраната относно това предприема ли страната ни конкретни мерки и конкретен отговор на евентуална провокация. Засилва ли се, например, наблюдението, така че ако навлязат дронове да е сигурно, че те ще бъдат забелязани навреме?!

Полша е страна със значително по-добра бойна авиация от българската. Независимо от това полската страна получи подкрепа от Нидерландия. От подкрепа най-вероятно ще се нуждае и България ако хипотетично попадне в такава ситуация.

Съседните ни страни членски на НАТО до една са въоръжени с F-16. Това се отнася и за Гърция, и за Румъния, и за Турция. Т.е. най-вероятно подкрепата, която ще получим ще е със самолети F-16. Възможна ли е обаче комуникацията във въздуха между МиГ- 29 и F-16?

Да – по време на учение и не – в реална бойна ситуация, каквато представлява нахлуването на дронове и противодействието срещу тях. На този въпрос не беше обърнато никакво внимание по време на коментарите около изразяването на българската позиция по отношение на руското посегателство срещу полското въздушно пространство.

Дронове се появиха и над Копенхаген и Осло. Премиерът на Дания Мете Фредериксен заяви, че най-вероятно става дума за руски безпилотни летателни апарати. Съвсем не е невъзможно, след като Кремъл не успя да разклати НАТО от Изток на Запад, да се опитва да го направи по обратния ред – от Запад на Изток.

Западните страни помогнаха на източните да се справят с руските провокации и сега възниква въпросът може ли и с какво Европейският изток да помогне за сигурността и отбраната на Запада?

Няма да е никаква изненада ако през следващите седмици или месеци станем свидетели на активна руска пропаганда, целяща да убеждава западните общества, че е безсмислено да пазят страните от Източна Европа, защото така само правят разходи и лишават себе си от блага, които подаряват на хората на Изток.

Очевидно е, че за Русия проблемите, които съществуват между САЩ и европейските страни членски на НАТО не са достатъчни и тя се стреми да вбие клин вътре в Европа между държавите от източната и западната част на континента. Ако Кремъл постигне това, то пълномащабната война в Европа най-вероятно ще е неизбежна. Ето защо между европейското единство и гаранциите за мира на континента директно може да се постави знак за равенство.

Сигналите, които идват отвъд океана, макар и да звучат уверено, не са абсолютно безспорни от гледна точка на действието. По време на сесията на ООН Доналд Тръмп и Марко Рубио се разминаха в позициите си относно това как трябва да се действа срещу летателни апарати, които нарушават въздушното пространство на НАТО. В случая по-решителното изказване беше на Тръмп, но вече е добре известно, че по отношение на санкциите срещу Русия той говори много, но действията му са нулеви.

Полският външен министър Радослав Сикорски беше най-ясен и най-конкретен що се отнася до подхода, който натовските страни трябва да имат срещу самолети, които без обозначителни знаци и без летателен план навлизат във въздушното пространство на алианса. За да бъдат пресечени руските провокации, е необходимо самолетите нарушители да бъдат сваляни. Това е тезата на Сикорски.

Подкрепа в това отношение Полша получи от чешкия президент Петер Павел, генерал от резерва и бивш председател на Военния комитет на НАТО. В този дух бяха и думите на Доналд Тръмп по време на сесията на ООН.

Не е невъзможно казаното от американския президент да почива именно върху позицията на Сикорски. В момента, във военно отношение, Полша е най-близката европейска страна на САЩ.

В нея не само са разположени американски формирования, но Тръмп дори е изразявал готовност да ги увеличи. А това е точно обратното на неговата обща нагласа, която предвижда връщане на войски в Америка от различни страни и места по света, където те са разположени.

Когато полското правителство и американската администрация заговорят на един език, в Кремъл би трябвало добре да разбират какво означава това. Русия ще получи подобаващ отговор ако не прекрати провокациите в небето над Полша.

Варшава вече е с водеща роля в развитието на отбранителни способности. При това не само в Източна Европа, но и като цяло на Стария континент.

Това обстоятелство заедно със значително нарасналия й икономически потенциал и американската подкрепа я превръщат в сигурен стълб що се отнася до отбраната в Европа.

Руските провокации не случайно са насочени точно към Полша. От Кремъл правят този тест, защото силна Полша означава стабилност и сигурност в Източна Европа като цяло. Би било най-логично ако в Русия направят тези изводи от своите нелегитимни въздушни операции с дронове и самолети нарушители.

Идеята за изграждането на антидрон стена е много добра. Тя е на ЕС и обхваща седем страни членки, в т.ч. и България, плюс Украйна. Със сигурност изграждането на подобно съоръжение ще отнеме време и ще трябва периодично да бъде надграждано, за да се намира във функционално състояние и да изпълнява задачите си.

Става дума за подчертано отбранително съоръжение, чието създаване ще бъде изцяло в полза на мира. Често бива отбелязвано, че ЕС е създаден, за да се гарантира мира. И това е вярно, но когато имаш агресивен съсед трябва да му отговориш адекватно именно, за да запазиш мира на собствената си територия.

Антидрон системата е отбранителен отговор срещу агресията и провокациите. Тя ще лиши Русия от възможността да извършава посегателства срещу въздушните пространства на съседните страни. А това ще намали вероятността от разрастване на военните действия, които Кремъл води в Украйна.

Обхващането и на Украйна в рамките на това съоръжение е част от интегрирането на страната в европейските отбранителни инициативи. То едновременно е полезно за противодействието срещу агресора и подчертава европейския път на Украйна.

Най- вероятно самата Украйна ще участва активно в изграждането на антидрон стената, защото тя вече натрупа много опит и ноу-хау в областта на дроновете и технологиите, свързани с тях.

Като кандидат-член и бъдещ член на ЕС страната ще има огромна роля във формирането на европейските отбранителни политики. И несъмнено много страни ще използват украинския опит при развитието и усъвършенстването на собствените си армии.

Последвайте Таралеж в google news бутон