Мелони нарече протестите срещу Олимпиадата „враждебни към Италия“
Италианската премиерка осъди сблъсъците в Милано и предполагаемия саботаж на жп мрежата край Болоня
АП/БТА
От Олимпийските игри в Милано и Кортина до безредиците в Торино и саботажите по железопътната мрежа – властите затягат контрола, а обществото остава разделено
В последните месеци темата за сигурността се утвърди като водеща в Италия, и то не само заради домакинството на най-голямото спортно събитие в света – Зимните олимпийски игри, открити на 6 януари в Милано и Кортина. Италианските медии, сред които АНСА и „РАИ Нюз“, както и европейското издание на „Евронюз“, обобщават, че въпросите за обществения ред, протестите и реакциите на властите са излезли на преден план далеч отвъд рамките на спортната проява.
По повод Олимпийските игри в Милано от Съединените щати пристигна високопоставен официален екип, включващ вицепрезидента Джей Ди Ванс, съпругата му Уша и държавния секретар Марко Рубио. Заедно с тях в Италия дойдоха и служители на специално подразделение към американската Агенция за имиграционен и митнически контрол, които традиционно отговарят за сигурността на американските делегации по време на мащабни международни събития, включително Олимпийските игри. Именно присъствието на тези агенти предизвика напрежение и протести в Милано, тъй като агенцията беше остро критикувана заради смъртоносни инциденти по време на антиимиграционни операции в Минеаполис. Италианските власти обаче омаловажиха ролята на американските служители на територията на страната, а премиерът Джорджа Мелони подчерта, че същите политически сили, които протестират срещу тяхното присъствие, впоследствие настояват САЩ да продължат да гарантират сигурността и отбраната на Европа, за да не се налага самата Европа да увеличава инвестициите си в тази сфера.
На 31 януари темата за сигурността в Италия придоби още по-драматични измерения. В Торино се проведе масов протест срещу затварянето на местен социално-културен център. Десницата го определяше като средище на леви анархисти, докато левицата го защитаваше като пространство, което от години подпомага социално жителите на града. Световните агенции припомнят, че спорът около този център далеч надхвърля локалните рамки.
Става дума за центъра „Аскатасуна“, който от десетилетия функционира в северния италиански град – столица на област Пиемонте. Името му произлиза от баския език и означава „свобода“. Под това име действа и организация, възникнала в Торино през 80-те години на миналия век, известна с подкрепата си за различни каузи, включително стремежа към независимост на баските територии. Първоначално активисти на движението окупират сграда на улица „Вероленго“, но са изведени оттам през 1996 г. Няколко месеца по-късно, на 15 октомври същата година, около 60 активисти се самонастаняват незаконно в четириетажен палат на булевард „Кралица Маргарита“ – сграда, построена през 1880 г., която по онова време е била собственост на общината и е стояла изоставена.
С времето „Аскатасуна“ превръща тази сграда в оживен социално-културен център. Там се организират концерти, благотворителни инициативи, прожекции, спектакли, семинари и творчески работилници. Изградени са библиотека, звукозаписно студио и фотографско ателие, а част от дейността е насочена към подпомагане на хора в затруднено положение и към организиране на занимания за деца от квартала. Всичко това се случва открито и с пълното съзнание на местните власти, въпреки че самонастаняването в сградата е незаконно.
Постепенно обаче активността на центъра придобива ясно изразено политическо измерение. „Аскатасуна“ започва да участва в организирането на улични протести срещу крайнодесни партии, в подкрепа на палестинската кауза, срещу големи инфраструктурни проекти като високоскоростната железопътна линия Торино–Лион. Организацията изразява солидарност с Кюрдската работническа партия, протестира срещу ареста на лидера ѝ Абдула Йоджалан и срещу бомбардировките на НАТО в Югославия. Активисти на „Аскатасуна“ редовно участват в синдикални прояви по случай Международния ден на труда и се включват в антикапиталистически движения. Присъствието им е масово и по време на протестите срещу срещата на върха на Г-8 в Генуа през юли 2001 г., а по-късно те подкрепят и сирийските кюрди в борбата им срещу „Ислямска държава“.
В края на ноември 2025 г., по време на общонационална стачка, включително на журналистите, група активисти атакува празната редакция на торинското издание „Стампа“. Сградата е сериозно вандализирана, оборудване е унищожено, а по стените са изписани обидни лозунги. Отговорност за нападението поема друга анархистка групировка, но според властите част от участниците са били свързани с „Аскатасуна“. Нападението е мотивирано от обвинения в пристрастно отразяване на палестинската кауза и случая с имама Мохамед Шахин, задържан заради спорни изказвания за конфликта в Близкия изток. Макар по-късно съдът да разпорежда освобождаването му, протестите се разрастват в няколко италиански града.
След този инцидент властите изразяват солидарност с журналистите, а общината в Торино взема решение да изпразни сградата на „Аскатасуна“. То влиза в сила на 18 декември 2025 г., с което се слага край на близо 30-годишното толерирано незаконно самонастаняване. Решението предизвиква нова вълна от протести, кулминирали на 31 януари 2026 г.
Според организаторите тогава в демонстрацията участват между 50 000 и 60 000 души, докато прокуратурата говори за не повече от 20 000. Протестното шествие тръгва от три различни точки в Торино, но около 1500 души се отделят и се насочват към сградата на булевард „Кралица Маргарита“, където се стига до ожесточени сблъсъци с полицията. Над 100 служители на реда са ранени, а кадри с линч над изолиран полицай шокират страната. Премиерът Мелони посещава пострадалите и обещава бързо приемане на пакет от мерки за затягане на сигурността.
На 5 февруари правителството одобря този пакет, който предвижда строги ограничения за лица, осъдени за тероризъм и насилие срещу представители на реда, включително забрани за участие в публични прояви и превантивно задържане. Въвеждат се и строги правила срещу носенето и продажбата на хладни оръжия, особено сред непълнолетните, както и допълнителни санкции и административни мерки.
Мелони подчертава, че тези действия са част от дългосрочна стратегия за възстановяване на сигурността и свободата на гражданите. Вътрешният министър Матео Пиантедози защитава превантивните мерки, а правосъдният министър Карло Нордио ги обвързва с желанието да не се допусне възраждане на терористични организации от миналото, като „Червените бригади“.
Паралелно с това властите анонсират и нов законопроект за имиграцията, включващ т.нар. „морска блокада“, както и серия от мерки за ограничаване на незаконните миграционни потоци.
След приемането на пакета за сигурност откриването на Олимпийските игри преминава без сериозни инциденти, но само ден по-късно Италия е разтърсена от нови протести в Милано и саботажи по ключови железопътни линии около Болоня, Анкона и Пезаро. Властите определят тези действия като умишлени и потенциално свързани с екстремистки групи, а разследването е поето от специализирани звена за борба с тероризма и саботажа.
В заключение, премиерът Мелони остро осъжда действията на протестиращите и саботьорите, които според нея подкопават усилията на хиляди италианци да представят страната достойно пред света. Опозицията обаче обвинява правителството, че не е успяло да гарантира сигурността, като по този начин дебатът около обществения ред и свободата в Италия остава открит и дълбоко поляризиран.
Зимни олимпийски игри 2026: президентът на Италия и председателят на Международен олимпийски комитет сред официалните гости на откриването
Светлинно шоу, мащабни хореографии и фойерверки превърнаха стадиона в сцена на олимпийския празник още в първите минути
Зимна Олимпиада 2026 започва: Италия отваря на 6 февруари в Милано–Кортина, а България влиза с 20 спортисти и реални надежди
Най-силният ни зимен отбор от години стъпва с медални амбиции в сноуборда, „тих оптимизъм“ в биатлона и важен шанс за пробив в алпийските ски
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)