Научихме ли уроците от 2008 г. пита анализаторът Лари Елиът
Рязкото поскъпване на петрола, разпродажбите на държавни облигации и нарастващите опасения около високите оценки на компаниите, свързани с изкуствения интелект, засилват тревогите за стабилността на световните финансови пазари. В анализ за The Guardian икономическият коментатор Лари Елиът прави паралел със септември 2008 г., когато фалитът на Lehman Brothers постави началото на най-тежката глобална финансова криза от десетилетия.
Септември неведнъж е бил повратен месец за финансовите пазари. През септември 1931 г. Великобритания изоставя златния стандарт, през същия месец на 1992 г. паундът напуска Европейския валутен механизъм, а през септември 2008 г. крахът на Lehman Brothers ускорява световната финансова криза.
През септември 2026 г. причините за безпокойство са различни, но няколко риска се натрупват едновременно. Цената на петрола надхвърли 100 долара за барел през последните седмици, горивата остават скъпи, а на пазарите на държавен дълг се наблюдават разпродажби. Към това се добавят и предупреждения от представители на технологичния сектор за необходимостта от по-внимателно развитие на изкуствения интелект.
Петролът отново засилва инфлационния натиск
Войната с Иран и ограниченията около Ормузкия проток засега не са предизвикали икономическия шок, от който пазарите се опасяваха по-рано през годината. Според анализа обаче ефектите от конфликта започват да се усещат със закъснение.
Пазарите стават все по-скептични към възможността за бързо споразумение с Иран, а високите цени на петрола увеличават опасенията, че инфлацията може да се задържи по-дълго. Това от своя страна засилва очакванията централните банки да поддържат по-високи лихви.
Допълнителен проблем е недостигът на капацитет за преработка на петрол, заради който цените на бензина и дизела остават високи дори без нов рязък скок на суровия петрол.
Опасения около бума на изкуствения интелект
Другият голям риск е свързан с технологичните компании. През последните месеци фондовите пазари бяха подкрепяни от очакванията за почти неограничен растеж на бизнеса, свързан с изкуствения интелект.
Според Елиът тези очаквания вече са подложени на изпитание. Предупрежденията от представители на самата AI индустрия за необходимостта от забавяне на темповете на развитие допълнително засилиха нервността на инвеститорите.
Авторът прави паралел с 2008 г., но подчертава и съществените различия. Тогава кризата беше предизвикана основно от прекомерното кредитиране и проблемите на американския имотен пазар, които се пренесоха към банковата система. Сега банките изглеждат по-малко изложени на подобен риск.
Освен това инвестициите в AI могат да имат дългосрочен положителен ефект върху производителността и икономиката, дори ако част от сегашните оценки на технологичните компании се окажат прекалено оптимистични.
Пазарите на облигации също дават сигнал за напрежение
Сериозен източник на безпокойство са и държавните облигации. Покачването на доходността им увеличава разходите по заемите и се отразява върху ипотеките, автомобилните кредити и задълженията по кредитни карти.
Американското финансово министерство вече предприе обратно изкупуване на облигации с цел да ограничи натиска върху разходите по финансиране. Според анализа това е знак за тревогите на администрацията във Вашингтон относно състоянието на финансовите пазари.
Елиът припомня, че ако финансовото напрежение прерасне в икономическа криза, както през 2008 г., политиката на правителствата и централните банки вероятно ще се промени рязко. При подобен сценарий разговорите за повишаване на лихвите и ограничаване на бюджетните дефицити могат бързо да отстъпят място на мерки за подкрепа на икономиката.
