"Истинската задача е да се изгради национална система за защита на ниското въздушно пространство и тя да работи в синхрон с цялостната система за защита на българското небе", коментира вицепрезидентът на Международната асоциация за борба с дроновете полк. Иван Миланов
„Пристигането на двете системи е стъпка в правилната посока, но не представляват решение на национално ниво. Истинската задача е да се изгради национална система за защита на ниското въздушно пространство и тя да работи в синхрон с цялостната система за защита на българското небе”.
Това коментира вицепрезидентът на Международната асоциация за борба с дроновете полк. Иван Миланов пред НОВА ТВ. Припомняме, че у нас вече пристигнаха първите две антидрон системи, а скоро ще бъдат доставени още две.
Тодор Иванджиков от Асоциацията на българска авиационна индустрия изрази мнение, че настоящите системи няма да подействат по никакъв начин и обърна внимание на случващото се в други страни.
„Полша и Румъния са доста по-добре организирани и оборудвани. Това трябва да го направим и ние. Това трябва да се обсъди с Министерството на отбраната как си представят действането на тази система”.
От своя страна вицепрезидентът на Международната асоциация за борба с дроновете каза, че такъв тип системи се състоят от три компонента.
"Ранното откриване на дрона, идентифициране му и неговото елиминиране при необходимост. Различни са способите за откриване, вземане на решение и елиминиране. Съвременните дронове са нисколетящи и летят със скорост между 300 и 600 км/ч. При нужда от употреба на системата ще бъде нужно за много кратко време да се вземе решение как да се действа".
Иванджиков коментира и пристигналите две от новите антидрон системи.
„Тази система работи с изкуствен интелект, който разпознава вражеските навлизания. Ако дронът е твърде бърз, той трудно би могъл да го идентифицира. Нужно е да се работи много в посока как точно ще се пази въздушното ни пространство”.
Иран разглежда сценарий за атаки срещу американски военни обекти в Европа, ако САЩ предприемат нова военна ескалация. Това съобщава „Файненшъл таймс“, позовавайки се на източници, близки до иранския режим.
Според публикацията сред потенциално разглежданите цели са американски обекти в България и Кипър. В Техеран подобни варианти са обсъждани като част от подготовката за евентуално разширяване на конфликта извън Близкия изток.
България е посочена във връзка с решението да бъде разрешено използването на авиобаза „Безмер“ от американски самолети за презареждане с гориво. Кипър също фигурира сред държавите, които според източниците на изданието могат да бъдат разглеждани като възможна цел.
Информацията идва на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Техеран.
„Файненшъл таймс“ съобщава още, че иранските военни са разглеждали възможни действия срещу подводна инфраструктура в района на Ормузкия проток. До момента ответните операции на Иран са били съсредоточени основно върху американски военни и други стратегически обекти в Близкия изток.
Според източниците на изданието при нова ескалация Техеран може да обмисли разширяване на географския обхват на действията си. Анализатори обаче отбелязват, че възможностите на Иран за прецизни ракетни удари на големи разстояния са ограничени.
Иран разполага с ракети, които по технически характеристики могат да достигнат части от Южна и Югоизточна Европа, но според експерти надеждността и точността им при подобни дистанции остават под въпрос.
Допълнителен фактор е застоят в дипломатическите контакти между САЩ и Иран. Според източници на „Файненшъл таймс“ в Техеран нараства влиянието на твърдолинейни представители, които настояват за по-остър отговор при евентуална американска военна операция.
Експерти посочват и друга възможност – при ескалация Иран да разчита не само на собствените си ракетни сили, но и на въоръжени групировки, които подкрепя в региона.
