„Но трябва да имаме предвид, че опциите за дронове и анти-дрон защита, при това изпитани в бойни действия, не са много извън предлаганите от Украйна“, допълни експертът по национална сигурност
Без да подценяваме официалната информация от МО и МВР, първоначалната такава за “взривяване” на дрона, специфичната локация и обяснението за заглушаване на GPS оставят широко поле за съмнения. Трудно е да се повярва, че украински дрон-примамка би се озовал толкова дълбоко във въздушното пространство на Румъния и България.
Това заяви пред ТАРАЛЕЖ доц. д-р Георги Цветков, експерт по национална сигурност, във връзка с разбилия се безпилотен летателен апарат край Кардам, който бе идентифициран от властите като украински дрон-примамка „Майя“. Той добави, че Украйна не би рискувала такава провокация, която би поставила под съмнение доставките й за газ. „Предвид пределно скромните български възможности, провокация от Киев с цел ангажиране на България в действия срещу Русия е също изключена“.
Възможно ли е инцидентът да е диверсия?
„Без да се отива в полето на конспиративните теории, отново на основа на съобщенията за “взрив”, фактът, че Русия провежда т.нар. операции под “фалшив флаг”, голямата дълбочина на проникване и мястото на взрива близо до газопровод, аз не бих подценил възможността това да е умишлена диверсия, а не инцидент“, коментира Цветков.
По думите му независимо от официалните съобщения, тази възможност трябва да се вземе насериозно.
Антидрон-системата, IRIS-T и „неглижирането на дроновете“
Доц. д-р Цветков коментира и състоянието на българските защитни системи, казвайки, че „на този етап не смятам, че невоюваща държава е в състояние да мобилизира необходимия ресурс за изграждане на ефективна система за противодействие на дронове.“
Той поясни, че т.нар. “антидрон” системи, за които се говори тези дни, могат да покрия отделни обекти, но няма да са в състояние да защитят страната срещу подобни влитания.
Уточнявайки, че той е привърженик на превъоръжаването със западна техника, Цветков коментира, че не смята, че проектът за 3D или системи за ПВО IRIS-T биха били отговор на подобен тип заплахи. „Такива и по-малки дронове изискват специфични системи за противодействие, а в това отношение водеща роля има Украйна.“ Експертът уточни обаче, че „по разбираеми причини едва ли можем да се смятаме за приоритетен съюзник на Киев в този момент“.
Той коментира и получаващите финансиране инвестиционните проекти за модернизация на българските въоръжени сили, определяйки тези проекти като адекватни, макар и правейки уговорката, че има „известно остаряване при дефинирането на тези потребностите“ и ограничения, произтичащи от възможностите на страната. Доц. д-р Цветков обаче изрично посочи, че има „неглижиране на навлизането на дроновете“.
„Но трябва да имаме предвид, че опциите за дронове и анти-дрон защита, при това изпитани в бойни действия, не са много извън предлаганите от Украйна“, допълни той.
Модернизацията на българските въоръжени сили
„От една страна, България се възползва в максимална степен от европейският механизъм SAFE и преобладаващата част от приоритетните инвестиционни проекти ще бъдат финансирани чрез тези заеми. От друга страна, програмата е замислена като ускорител на превъоръжаването - т.е. европейски средства над националните разходи“, разяснява доц. д-р Цветков.
По думите му България продължава да подценява отбраната си. „На практика европейските средства в голяма степен заместват националните инвестиции в отбраната. В това отношение България се държи като страните от най-западната част на Европа - все едно за нея не съществува пряка заплаха“.
Рисковете пред България като гранична държава
Експертът уточнява, че когато се говори за това, че за България няма “пряка заплаха”, това не трябва да се разбира като успокоение. Според него има достатъчно сигнали, че Русия готви провокации срещу страни от НАТО, а като гранична държава България не е застрахована.
„Прави впечатление, че за нашата страна войната се възприема предимно с нейните икономически измерения, а не във военен смисъл. Трябва да се има предвид чисто военния риск. Неговото решение изисква тясно сътрудничество с Украйна като страната с най-големи способности в противодействие на дронове и, разбира се, Румъния, като наш най-пряко застрашен съсед“.
На този фон българското правителство изглежда във все по-голяма степен търси самостоятелни решения и изпада в изолация, допълва доц. д-р Георги Цветков. „Реакциите при този инцидент с украинския дрон-примамка показват по-скоро опит за отричане на действителността и отлагането на търсенето на действителни решения“, заключава той.
