Африканският съюз и международната общност предупреждават за опасност от мащабна регионална война, тъй като Рогът на Африка се превръща в арена, където вътрешните бунтове на Етиопия се превръщат в прокси конфликт за контрол над ресурси, геополитическо влияние и стратегически морски пътища
Текущото военно-политическо напрежение в Етиопия прераства в комплексна геополитическа криза, в която вътрешните етнополитически конфликти се преплитат пряко с дълбоки регионални съперничества.
Актуалната динамика показва, че крехкото примирие между враждуващите фракции, постигнато с Преторийското споразумение от 2022 година, напълно се е разпаднало, отваряйки път за подновена гражданска война.
Във военно отношение конфликтът се разпалва отново с офанзива, организирана от новосформирания бунтовнически съюз „Алианс за оцеляване“. Основното военно ядро в този съюз остава Фронтът за освобождение на тигрейския народ (TPLF), но за разлика от предишната война, сега той е обединил сили с доскорошни врагове, сред които са амхарското милитаристично движение „Фано“ и Освободителната армия на Оромо (OLA).
Обединяващата фигура за тези коренно различни етнически фракции е общата им цел за сваляне на правителството на премиера Абий Ахмед в Адис Абеба.
Федералните сили на Етиопия (ENDF), подкрепяни от отцепнически тигрейски фракции и местни съюзнически отряди, отговарят с масирани сухопътни контраофанзиви и въздушни удари с дронове, като успяха да си върнат контрола над регионалната столица Мекеле.
Бунтовническите сили обаче запазват капацитет за асиметрична война, разширявайки фронта към съседните региони Афар и Амхара.
Подкрепата за воюващите страни очертава сложна мрежа от външни интереси, поради която случващото се в Етиопия рискува да подпали целия регион.
Правителството в Адис Абеба се опитва да компенсира вътрешния натиск чрез пренасочване на хиляди свои военнослужещи от мироопазващата мисия в Сомалия, разчитайки на сериозни фискални и технически ресурси, натрупани през последните години.
От друга страна, бунтовническият алианс е подпомаган логистично и финансово от Еритрея, която сменя лагера си - докато в предходната война Асмара се биеше на страната на Абий Ахмед срещу Тигрей, днес тя подкрепя опозиционния съюз с цел максимално отслабване на етиопската централна власт. Подозрения за индиректни оръжейни доставки и дипломатическо покровителство падат и върху Судан, чиято редовна армия (SAF) има общи интереси с тигрейски ветерани, воювали на нейна страна в суданската гражданска война.
Тази вътрешна дестабилизация се развива паралелно със сриването на дипломатическите отношения между Етиопия и нейните съседи. Етиопия официално затвори посолството си в Еритрея и изгони нейни дипломати под претекст за открита враждебност, което доведе до пълно прекъсване на двустранните връзки. Основният катализатор за този разрив са агресивните амбиции на Абий Ахмед да осигури директен излаз на Червено море за Етиопия - реторика, която Асмара възприема като пряка заплаха за своята териториална цялост и суверенитет над пристанища като Асаб и Масава. Еритрея се опасява от потенциална етиопска военна инвазия и активно се подготвя за граничен сблъсък.
Едновременно с това отношенията между Етиопия и Египет достигнаха критично дъно, като двете държави си размениха експулсирания на висши дипломати. Задълбочаващият се конфликт се корени в дългогодишния спор около огромния язовир „Велико възраждане“ (GERD) на река Нил, който Кайро разглежда като екзистенциална заплаха за своята водна сигурност.
Египет умело използва изолацията на Адис Абеба, за да изгради антиетиопски блок в региона. Кайро сключи стратегически съюзи със Сомалия - която също е в конфликт с Етиопия заради признаването на Сомалиленд - и инициира четиристранна среща на върха в Египет с участието на лидерите на Еритрея, Сомалия и Судан. Този нов регионален съюз има за цел дипломатическо, икономическо и военно обкръжаване на Етиопия.
Африканският съюз и международната общност предупреждават за опасност от мащабна регионална война, тъй като Рогът на Африка се превръща в арена, където вътрешните бунтове на Етиопия се превръщат в прокси конфликт за контрол над ресурси, геополитическо влияние и стратегически морски пътища.
