Над 1200 души бяха убити, а 251 — отвлечени и отведени в Газа
Три години след 7 октомври 2023 г. вече е възможно да се погледне към онзи ден не само като към начало на поредната война в Близкия изток, а като към момент, който разкри с необичайна яснота същността на един политически проект.
Нападението на „Хамас“ срещу Израел не беше стихийно избухване, породено от непосредствено обстоятелство, нито епизод от дългогодишния израелско-арабски конфликт. Това беше терористичен акт, който превърна убийството и отвличането на цивилни в инструмент на политиката. Над 1200 души бяха убити, а 251 — отвлечени и отведени в Газа.
7 октомври беше демонстрация на това какво означава една терористична организация да получи възможност да превърне цяла територия в продължение на своята военна инфраструктура. И в този смисъл историята на Газа след 2005 г. е особено важна, защото показва не просто какво е било направено, а какво е могло да бъде направено и не е било.
Историята на Близкия изток трябва да се познава, за да се разбере същността на конфликта.
Каква е историята?
Израел се изтрегли от Газа през 2005 г. Това е важна подробност, за която радикалните ислямисти избягват да говорят. Израелското изтегляне създаде нещо конкретно и исторически значимо: възможност за палестинско управление без постоянно израелско военно и цивилно присъствие вътре в територията.
След установяването на властта на „Хамас“ през 2007 г. тази възможност постепенно беше подменена от друг проект. Вместо Газа да се превърне в територия, чийто политически капитал се измерва в образование, предприемачество, инфраструктура и икономическа самостоятелност, тя беше превърната в база за продължителна конфронтация с Израел. Ракетите, въоръжените формирования и подземната инфраструктура не бяха случайни странични продукти на управлението. Те бяха част от неговата логика.
Тунелите са най-буквалният материален израз на тази логика. Под гъсто населената територия беше изградена сложна мрежа, чието предназначение далеч надхвърля обикновеното укритие. Тя осигуряваше придвижване на бойци, командни и логистични възможности, съхранение на оръжия и подготовка на нападения. Самата идея да бъдат вложени години труд и огромни ресурси в изграждането на подземна военна система, чиято част от функциите е насочена към проникване на израелска територия, казва повече за приоритетите на „Хамас“, отколкото стотици политически декларации.
Тук се намира и въпросът, който не може да бъде избегнат с общи приказки за „сложността на конфликта“: какво би представлявала Газа, ако същата политическа енергия беше инвестирана в създаването на икономика, способна да задържа младите си хора, в университети, технологични компании, инфраструктура и институции?
Разбира се, никой не може да напише алтернативната история с математическа точност. Но посоката е достатъчно ясна. Общество с огромно младо население и ограничени икономически възможности има нужда от инвестиции, които произвеждат перспектива. „Хамас“ направи друг избор: ресурсите и политическата организация бяха подчинени на способността да се води война с Израел.
Това е изборът, който 7 октомври трябва да постави в центъра на разговора.
Този модел има една фундаментална слабост: той не може да произведе нормален живот. Може да произведе ракети. Може да произведе тунели. Може да произведе бойни формирования и периодични войни. Но не може да произведе просперитет. Точно затова „Хамас“ представлява трагедия не само за Израел, но и за самите палестинци. На 7 октомври тази логика достигна своята крайна форма.
Израел беше нападнат от организация, която предварително беше изградила необходимия военен капацитет за подобен терористичен акт. Следователно израелската реакция трябва да бъде разбирана преди всичко през елементарното право на една държава да защитава своите граждани и да предотврати повторение на подобно нападение.
Оттук следва и нещо, което често се губи в международния разговор: за Израел няма рационална причина да приеме връщане към условията, позволили на „Хамас“ да подготви 7 октомври. Самата идея, че една въоръжена организация може да запази военния си капацитет след подобно нападение и едновременно с това да се очаква Израел да се чувства сигурен, е лишена от политическа логика.
Сигурността на Израел не е преговорен бонус. Тя е предпоставка за всичко останало.
Бъдещето на Газа
И ако бъде търсено бъдеще за Газа, то неизбежно трябва да бъде изградено върху отхвърлянето на модела, който „Хамас“ предложи. Газа има нужда от точно обратното на онова, което „Хамас“ изгради: от институции вместо милиции, от икономика вместо военна инфраструктура, от образование вместо индоктринация, от перспектива вместо вечна мобилизация за следващата война.
Три години след нападението вече е ясно, че проблемът не започва с първия изстрел на 7 октомври. Той започва много по-рано — с политическия избор войната да бъде превърната в постоянна цел, с изграждането на инфраструктура за следващото нападение и с отказа да бъде използвана възможността за различен тип развитие.
Историята на последните две десетилетия показва достатъчно ясно разликата между двата подхода. Израел се изтегли от Газа. „Хамас“ изгради тунели.
Израел инвестира в сигурността на собствената си държава, защото именно това е функцията на държавата. „Хамас“ инвестира в тероризъм и омраза.
Необходима е и много по-дълбока промяна в образованието в арабския свят като цяло. В редица арабски общества училището все още твърде често е натоварено с ролята да възпроизвежда национални, религиозни и исторически наративи, вместо да подготвя младите хора за свят, в който успехът зависи от свободното мислене, научното знание, технологиите и способността да се живее с различието.
Необходима е образователна модернизация, която поставя критичното мислене, науката, математиката, историята, гражданската култура и свободата на интелектуалния спор в центъра на учебния процес. Особено важно е младите поколения да бъдат освободени от представата, че конфликтът с Израел и Запада е неизбежна част от тяхната идентичност и че политическото несъгласие може да бъде превръщано в омраза към цели народи.
Арабският свят има огромен човешки потенциал и не е обречен да бъде заложник на старите си политически и идеологически конфликти. Въпросът е дали този потенциал ще бъде насочен към университети, научни центрове, предприемачество и технологии, или ще продължи да бъде разпиляван в производство на поредното поколение, което наследява конфликтите на предишното.
Пълният разгром на „Хамас“ е въпрос на премахване на военната и политическата инфраструктура, която направи 7 октомври възможен и която би позволила повторението му.
Докато тази организация запазва способността си да въоръжава, да командва и да напада, всяко говорене за траен мир остава без съдържание.
Още в първите дни на войната Бенямин Нетаняху формулира целта пред Израел пределно ясно:
„Ние ще победим. Ще победим, защото сме силни, защото сме единни и защото сме прави.“
Автор: Михаил Анастасов
