Защо ръководител на държавна болница може паралелно да има сходен частен бизнес, пита той
"При източването на здравната каса субективният фактор без съмнение има значение. Във всяка човешка дейност се намират алчни лица, готови да минат по ръба на закона или направо да го прескочат, само и само да си набавят облаги. За това съществува контрола, за това има правоохранителната система – да се разкриват и санкционират нарушенията". Това написа бившият здравен министър д-р Стефан Константинов.
Той анализира причините, довели до дългогодишната корупционна схема в Клиниката по ревматология в пловдивската болница "Св. Георги". Акция на МВР съвместно със Здравното министерство установи множество нарушения. Вътрешният министър Иван Демерджиев заяви, че само фиктивното лечение на 15 пациенти струва 7500 евро на ден на Бюджета.
"Но много по-важни от отделната личност са обективните фактори. Тези, които осигуряват необходимата среда злоупотребите да се случват, толерират или дори насърчават. Тук е ролята на политиците - да променят системата така, че да ги сведат до минимум . Обективните фактори могат да направят всеки контрол слабо ефективен, а следящите реда органи – превръщат често в обикновени бухалки за лични/корпоративни вендети", пише Константинов.
Той поставя няколко въпроса, прогнозирайки, че поредният скандал за източване на Здравната каса скоро ще бъде забравен.
"Защо лице на ръководна позиция в държавна болница може паралелно да развива частен бизнес със сходен предмет на дейност?
Защо мантрата „парите следват пациента“ над четвърт век е абсолютен господар в здравната ни политика? Какво се очаква да видят лекарите зад страданието на хората – техните болки, или това, което ги следва?
Защо има толкова много и абсолютно неравнопоставени болници? Как те биха съществували (и трупали печалби!), без да търсят всяка възможност за набавяне на финансова изгода?
Защо при намаляващо население хоспитализациите растат? Защо институциите жонглират с точната им бройка, а не ползват единна методика за определянето им?
Защо още ползваме недоразумението клинична пътека?
Защо няма ограничение в броя мандати на директори, защо се търсят удобни калинки за ръководни постове, защо лошите практики се толерират и закрилят, а противопоставящите им се са неудобни и нежелани?
Малка част от темите, които би трябвало да вълнуват Министерство на здравеопазването, а ние да чуваме отговори, идеи и решения за развитие. Това очакваме.
Шегувам се. Нищо подобно не очакваме. Заучени кухи фрази, малко насилствена усмивка за пред медиите плюс имитация на компетентност. Това стига на електората, достатъчно е да се водиш „управленец“. И зрелища, пардон, акции", пише Стефан Константинов.
