"Фен Сектор" пред ТАРАЛЕЖ: Българските отбори вървят нагоре, но е рано за голям оптимизъм

Създателят на "Фен Сектор" Борислав Борисов даде специално интервю за ТАРАЛЕЖ, в което коментира актуалните теми в българския футбол.

Той отличи Левски като отбора, който го е изненадал най-приятно с представянето си в Европа, и посочи промяната в манталитета като една от основните заслуги на Хулио Веласкес.

Борисов беше значително по-критичен към ЦСКА след реванша срещу Макаби Тел Авив и заяви, че "червените" са се измъкнали, след като са подходили с грешна нагласа към двубоя. Според него обаче първата среща между двата отбора е много по-показателна за истинските възможности на ЦСКА.

В разговора засегнахме още представянето на ЦСКА 1948 и Лудогорец, състоянието на националния отбор, управлението на Георги Иванов в БФС, опитите за налагане на повече български футболисти в Първа лига и развитието на "Фен Сектор".

- Каква е общата ти оценка за представянето на българските отбори в Европа това лято и кой те изненада най-много?

- Засега определено е много добро. Имаме два отбора, които със сигурност ще играят до края на годината. Левски даже ще играе и през януари, а чакаме да видим ЦСКА дали ще си гарантира място в Лига Европа, или ще играе до края на годината в Лигата на конференциите. Всичко зависи от мача с ОФИ.

Мен ме изненадва Левски. Резултатите са ясни, но играта на отбора е изключително приятна и категорична. Победите и резултатите, които Левски постига, идват с доминация над съперника. Може би бих изключил само второто полувреме в Румъния.

През останалото време Левски играе супер. Така че определено ме изненадва много приятно. Ясно е, че в момента останаха само два отбора. Можеше да бъдат поне три, защото видяхме по какъв начин ЦСКА 1948 отпадна.

- Ти каза, че Левски доминира. Към второто полувреме в Румъния аз бих добавил и първото полувреме в Босна.

- Да, първият мач беше по-леко предпазлив. Може би имаше някакво притеснение. Но видя се в София на реванша - те нямаха никакъв шанс. От самото начало Левски тръгна като ураган.

- Започнахме да коментираме Левски. И до ден днешен има настроения сред част от феновете, че Веласкес не играе правилния футбол, защото например не използва типичен централен нападател. Какво според теб е основното, което промени Хулио Веласкес, и докъде може да стигне този отбор, ако влезе в основната фаза на Шампионската лига или Лига Европа?

- Основното, което се вижда като разлика според мен, е манталитетът на този отбор. Вече имаме отбор, който е победител. Тук нямаме отбор, който чака, дебне и се надява да се случи нещо случайно.

Имаме отбор, който от началото до края вярва, че ще спечели. И не просто че ще спечели, а че ще го направи по категоричен начин. Това се вижда.

Особено в България съперниците вече са много наясно, че ако се поотворят малко и подадат глава, става страшно. Така че това, което промени Хулио Веласкес, е мисленето на този отбор. Манталитетът вече е на победител.

Относно това дали все още има фенове, които се съмняват в Хулио Веласкес - мисля, че дори да е имало такива в началото и дори съмненията им да са продължили до края на миналия сезон, началото на този трябва да е убедило и най-големите песимисти, че Хулио Веласкес е точният човек за Левски.

В момента виждаме съвсем различен Левски от това, което наблюдавахме през последните години.

- Вчера гледах подкаст на миноритарния собственик "Левски на левскарите". Там продължават да изразяват съмнения във Веласкес. Точните думи бяха, че "Веласкес играе футбол на изпадащ отбор от Втора лига на Испания". Аз лично не мога да се съглася с това мнение. Като аргумент беше посочено и че Веласкес няма сериозни успехи преди Левски.

- Аз не знам какво да кажа. На мен ми звучи несериозно. Имаш отбор, който е на крачка от влизане в основната фаза на Шампионската лига. Играл е с шампиона на Румъния, с отбора от Босна, а сега бихме Кайрат, който миналата година игра в основната фаза на Шампионската лига.

Имаме и отбор, за който виждаме по какъв начин играе срещу съперниците си в България.

Не мога да си обясня защо продължава да се говори негативно, при положение че се виждат резултатите. И не само резултатите - играта е много добра.

- Вчера наблюдавахме доста драматичния мач на ЦСКА. Голът на Стефано Сенси успя да матира пътя на израелците. Убеди ли те ЦСКА с представянето си, че може да достигне до основната фаза на Лига Европа или поне да направи нещо сериозно в Лигата на конференциите?

- Вчерашният мач беше всичко друго, но не и най-добрият пример. Това, което видях, беше безкрайно различно от първия мач. Ако трябва да гледаме някой от двата двубоя като отправна точка, по-скоро това трябва да бъде първият.

При аванс от 3:0 подозирам, че може да е имало леко отпускане. Не искам да използвам думата "подценяване", защото да подцениш Макаби от позицията на български отбор е много несериозно. Всъщност ние в момента не можем да подценяваме когото и да е.

Този мач трябва да го забравят и да продължат нататък. Беше много зле - откъм игра, откъм всичко. Нагласата за този мач беше много грешна. Водиш с три гола и си казваш, че няма какво да стане, но се видя, че имаше какво да стане.

Точно когато Сенси вкара, веднага след това допускаш вратарски гол. Цялата нагласа на ЦСКА беше грешна и те буквално се измъкнаха.

Ако съдим само по този мач, ЦСКА ще бъде в Лигата на конференциите. Но аз вярвам, че първият мач е по-верният ориентир, защото тогава започваш от 0:0 и показваш какво можеш. Смятам, че ЦСКА беше категоричен в първата среща.

Ако играе по този начин, мисля, че може да направи някаква миниизненада срещу ОФИ.

- Покрай работата ми виждам, че доста фенове на ЦСКА подценяват ОФИ Крит, което според мен не е правилна нагласа. ОФИ спечели Суперкупата на Гърция срещу АЕК в доста интересен мач.

- Аз все още не мога да повярвам и да гледам сериозно на това, когато някой реши да подцени съперник в Европа.

Продължавам да си мисля, че ние не сме в позиция да подценяваме който и да е отбор в Европа. Българският футбол е на такова ниво, че думата "подценяване" от наша страна звучи несериозно.

Ние не можем да си позволим да подценим който и да е отбор. Не разполагаме с тази класа и с толкова качествени играчи. Окей, имаме добри футболисти, да не се обиди някой, но не разполагаме с някакви мегазвезди, които да ни дават основание да подценяваме когото и да било в Европа.

Толкова гафове сме допускали през последните години, че думата "подценяване" при нас изобщо не трябва да фигурира.

При АЕК също виждам на моменти някакви настроения от типа: "Ще ги размажем". Говорим за отбор с много по-сериозен бюджет от Левски. Отбор, който миналата година беше на ръба да отстрани финалиста в Лигата на конференциите, при това след загуба с 0:3 в първия мач.

Нито АЕК е за подценяване, нито ОФИ. По-скоро те биха могли да подценят нас, ако трябва изобщо да търсим подобна тема. По-вероятно е водещите европейски отбори да подценят българските, отколкото ние да подценяваме някого.

- Тук съм съгласен с теб. Българският футбол е прекалено назад, за да има каквато и да е нотка на подценяване. Но явно европейското ни лято е тръгнало на гърци. ЦСКА 1948 беше много близо до сензация срещу Панатинайкос и докара мача до продължения, докато Лудогорец отпадна много рано. Как оценяваш представянето на двата отбора? За мен ЦСКА 1948 направи доста прилично европейско лято.

- Ще започна с ЦСКА 1948. Те малко или много си направиха каквото можаха в Европа. Отпаднаха, но го направиха достойно.

Ако трябва отново да гледаме бюджетите, нещо, което стана много популярно в България през последните години, бюджетът на съперника им е много сериозен. Това, че в двата мача не загубиха в редовните 90 минути, си е успех за отбора от Бистрица.

Смятам, че ЦСКА 1948 беше на много прилично европейско ниво предвид и всичките проблеми там - кой е треньор официално, кой неофициално и всички тези неща, които се говорят сред феновете.

Според мен този отбор представи България много достойно.

За Лудогорец моето мнение е, че сякаш не им се играеше особено в Лигата на конференциите. Поне това видях.

През последните години сме свикнали да виждаме Лудогорец да стартира от най-високата точка - Шампионската лига, след това да стига до Лига Европа или Лигата на конференциите. Това са турнири, които, окей, дават някакви пари и европейски мачове, но не будят чак такъв интерес сред техните фенове, нито финансовите постъпления са толкова сериозни.

Според мен Лудогорец малко или много беше отписал това участие. Така изглеждаше на мен.

- Аз дори бих казал, че след допуснатия гол ЦСКА 1948 доминираше над Панатинайкос от около 70-75-ата минута до края. Гърците бяха с 11 човека зад топката. След гола в продълженията ситуацията беше абсолютно същата. За мен - абсолютни поздравления за отбора, воден от Александър Александров, макар и не по документи.

- Да, по документи е друг, но неофициално...

- Имаше една снимка на БТА на щаба на ЦСКА 1948. Един от хората в щаба беше постоянно със слушалка. Явно получава команди от по-високо ниво.

- Може Жозе Моуриньо да дава съвети на отбора.

- Преди време имахме и българския Жозе Моуриньо - Милен Радуканов. Може той да е бил.

- Може, може. Всичко е възможно. Можем само да гадаем кой говори от другата страна на слушалката.

Като цяло аз не съм толкова превъзбуден от това, което се случва с българските отбори в Европа.

Реално погледнато, хипотетично в момента имаме отбор, който е на крачка от Шампионската лига - Левски. Имаме и отбор, който е на крачка от основната фаза на Лига Европа - ЦСКА. Това е добрият вариант.

Лошият вариант е Левски да отпадне и да отиде в Лига Европа, а ЦСКА да отпадне от ОФИ и да отиде в Лигата на конференциите. Но дори това пак ще е по-добре от предишните години, защото ще имаме два отбора в Европа. Досега имахме един, който почти сигурно участваше в основната фаза през предишните години.

Не искам да казвам, че сме тръгнали толкова напред. Има някакъв подем, не мога да отрека, че отборите постигат добри резултати. Но това може да бъде по-скоро моментен проблясък.

За да говорим за истински подем, трябва да има два, три, четири сезона с постоянно подобно участие и постоянни резултати.

Това може да бъде добро начало. Може да е първата крачка. Но съм много далеч от оптимистични и гръмки прогнози за клубния футбол. Не смея да кажа: "Ето, ние тръгнахме нагоре, първенството ни вече е по-добро, конкуренцията е на друго ниво".

По-умерен съм в тези изказвания и не мога да бъда толкова голям оптимист.

- Значи не си като президента на БФС с прогнозата, че до две-три години ще видим къде сме. Националният отбор поне спечели един турнир.

- Да, спечелихме и купа. Взехме победа. Победихме Грузия в мач без значение.

- Моето лично мнение е, че Грузия ни направи много лоша услуга.

- Не знам дали ти направи впечатление след мача. Аз бях на стадиона. Грузинците отидоха при феновете си и изглеждаха така, сякаш им се извиняваха, че са загубили.

Спечелихме, но какво от това? Спечелихме и този турнир, който беше на другия край на света. Но какво ни показва това? Предстоят ни други мачове и ще видим какво ще стане.

- Защо смятам, че Грузия ни направи лоша услуга? Защото през следващата една година ще чуваме от националния селекционер: "Ето, ние бихме Грузия, тръгваме по правилния път, дайте ни малко време". Не смятам, че с тази победа можем да кажем, че сме тръгнали по правилния път.

- Мачовете, в които трябваше да се взимат точки и да се вкарват голове, не успяхме да го направим. Един такъв последен мач срещу Грузия, който няма никакво значение за класирането, няма как да доведе до някаква генерална промяна.

Първият мач с Грузия не се разви по този начин.

Мачовете, които имат значение за класирането, трябва да бъдат отправната точка. При мач без никакво значение можеш ти да си мотивиран, но не знаеш колко е мотивиран съперникът и колко му се играе.

Видях изказванията след това. Всички бяха много надъхани: "Виждате как се справихме, нещата се оправят". Аз не мога да кажа подобно нещо.

Спечелихме и онзи турнир, но как да гледаме сериозно на това?

Сега, живот и здраве, националите имат възможност да покажат има ли го този отбор, или го няма.

Тази фраза "до две-три години" ще бъде култова. В момента, в който е изречена, едва ли човек си е представял, че ще стане толкова култова.

Малко е като онова на царя преди години - "за 800 дни". Подсъзнателно човек започва да си брои: ето ги тези две-три години.

Защото това е конкретен срок. Не е: "Абе, ще видим след време как ще сме". Казваш две-три години.

Когато има конкретен срок, се предполага, че има конкретни мерки, които ще бъдат взети. Има нещо конкретно, което си решил, или някаква програма с конкретни срокове. Знаеш, че ако работиш по тази програма, след определено време трябва да има резултат.

Вярвам, че като сериозна футболна организация БФС не работи така, както аз и ти си говорим. Там би трябвало да има сериозни хора. Трябва да имаш ясен план с начало и край.

Ето, тук стартираме. След половин година проверяваме, след още половин година отново. Виждаме резултата. Ако нещо не работи - променяш го.

В моята представа, когато някой даде конкретен срок от три години, това означава, че има ясен план, който след три години трябва да даде резултат. И този резултат би трябвало да бъде положителен.

Смяна на хората, които са били досега, няма да видим. Това е ясно. Но поне трябва да видим положителни резултати.

В клубния футбол виждаме нещо, което малко се различава от това, което беше през последните три-четири години. Но дали това е плод на правилото за минимален брой българи в отборите?

Виждаме, че не е, защото същите отбори пак са пълни с чужденци. Това не подпомага националния отбор.

- Правилото за четирима българи може да бъде избегнато с глоба, която, ако влезеш в основната фаза на европейските турнири, каквато възможност имат ЦСКА и Левски, се превръща в сравнително малък разход.

- Задават се някакви правила, а тези, които ги задават, след това ги променят спрямо ситуацията.

Може да дадеш всякакви правила и впоследствие да ги променяш. Но когато нямаш ясни критерии - задаваш, отменяш, задаваш, отменяш и правиш каквото решиш на момента.

- Христо Крушарски беше гост в нашето студио. Той заяви, че според него единственото правило, което ще работи, е за 11 българи.

- Как 11 българи? А самият господин Крушарски как работи в своя отбор? Има ли 11 българи? Окей, има повече българи, но 11 ли са?

Аз не си представям Първа лига, в която има само български футболисти. Няма такава практика никъде. Просто при нас процентът на чужденците е много голям.

- Заговорихме за БФС. Виждаш ли реална промяна след идването на Георги Иванов и кое е първото нещо, което според теб трябва да се промени коренно в българския футбол?

- Аз реална промяна не виждам и не смятам, че има човек, който я вижда - говоря за човек, който се интересува от футбол и не е по някакъв начин замесен в управлението.

Смятам, че реална промяна не последва. Има нещо козметично, нещо дребно. Бяха започнали например да пускат видеа с обяснения на съдийските решения, но това е нещо дребничко.

Дори правилото, което трябваше да бъде големият "game changer" в българския футбол, виждаме, че е "game changer", но за едни по един начин, за други по друг.

Така че и тази голяма промяна засега не дава някакъв резултат.

Окей, резултатът няма да дойде от първия или втория сезон. Но ако още от началото не започнеш да прилагаш наредбата така, както трябва и както е замислена, няма впоследствие изведнъж да започнеш да я прилагаш правилно.

Промяна няма.

Според мен обаче основната промяна не трябва да идва от БФС. От БФС могат да дадат препоръки, но промяната трябва да идва от самите отбори.

Ако един клуб реши, че политиката му е да налага петима българи например, ако това е зададено от управлението на клуба и треньорът трябва да се съобрази, тогава може да има някакъв резултат.

За да може нашият футбол да тръгне нагоре, да се дава шанс на българските футболисти и те да се развиват, това трябва да идва от самите клубове.

Не може някаква наредба да ти бъде спусната отгоре и, ако ти не вярваш в нея, да очакваме резултат. Тя винаги е направена така, че да има вратичка.

Помним как преди години имаше изискване да стартира юноша. Пускаш го, в третата-четвъртата минута - айде, "контузил се" - и го сменяш.

Тези наредби не действат.

Ако самият отбор реши, че това ще бъде политиката му, тогава вече е различно. Барселона например е много ясен пример. Имаш изискване да има момче от школата. Нямаш избор - правиш го.

Който и да е треньорът, той идва с мисълта, че трябва да намери начин, но момче от школата трябва да има.

- И се вижда какви резултати има - Педри, Гави, Ламин Ямал...

- Точно. И преди години - Ансу Фати, преди това Боян Къркич.

Да, Боян Къркич не стана следващият Меси. Ансу Фати също не стана следващият Меси. Но Ламин Ямал - ето го.

Дори когато направиш Боян Къркич, той ти играе сериозен брой мачове, а след това го продаваш. Бил ти е титуляр в Барселона.

Трябва да имаш футболисти, на които просто да дадеш шанс.

Но за да им дадеш шанс, трябва да виждаш някакви качества. С този футболист трябва да се работи правилно и той да е достигнал определено ниво на развитие. Не можеш просто да сложиш някого на терена, само за да го има. Той трябва да притежава качества.

А тук вече говорим за работеща школа. И там нещата трябва да станат още по-сериозни.

- Мисля, че Левски може да бъде даден като малко по-добър пример заради Марин Петков, Пламен Андреев, а сега и Огнян Владимиров. БФС въведе и друго правило - един българин до 23 години трябва да играе поне 45 минути. Според теб то ще даде ли резултат, или ще се превърне в поредния фарс?

- Това правило може ли да бъде заобиколено?

- Не може да бъде заобиколено. Футболистът трябва да играе. Затова и клубовете започнаха да търсят такива играчи. Левски привлече Адриан Райчев, ЦСКА има Теодор Иванов, Петко Панайотов...

- Това вече би могло да даде някакъв резултат. Има изгледи да бъде успешно. Но нека видим.

Това вече изглежда като нещо, което наистина би могло да даде резултат.

- Добре, нека преминем към по-личната ти история. Как се роди "Фен Сектор" и в кой момент разбра, че проектът може да се превърне в нещо повече от хоби?

- Роди се, след като опитите за телевизионно предаване срещнаха много сериозни пречки и аз реших, че няма нужда да пробвам трети път.

Казах си, че мога да го направя сам в интернет.

Тогава нямаше толкова много подкасти и футболни канали, както сега. В момента е наводнено отвсякъде. Тогава имаше един друг изцяло футболен канал, а "Фен Сектор" беше вторият.

Нямаше чак толкова много букмейкъри, които стоят зад подкасти. Все още имаше някаква свободна зона.

Така започна всичко - съвсем скромно, като хоби покрай основната ми работа като сценарист.

Вече на третата-четвъртата година, когато каналът стана доста голям, осъзнах, че това нещо може да се превърне в това, което е в момента. И се надявам да се развива още.

Не става лесно и не става бързо. Това, което може би е в главата на много хора - днес започвам и след един месец имам канал с 10 000 последователи - не става толкова лесно. Трябва постоянство и отдаденост. И най-вече трябва да го правиш с кеф. Другото не води до това, което искаш.

- Къде искаш да бъде "Фен Сектор" след пет години и кой е човекът от футболната общност - футболист или треньор, когото най-много искаш да видиш като свой гост?

- Надявам се след пет години каналът да удари 100 000 абонати. Това ще бъде супер. Но знам, че с увеличаването на абонатите става все по-трудно да се качват.

В момента това е най-големият футболен канал в България, така че всеки следващ абонат е все по-трудно да бъде привлечен.

А що се отнася до гостите - от българските, честно казано, доста хора са минали при мен. Надявам се вече по някакъв начин да започна да имам и чуждестранни гости, някакви световни звезди.

Българските гости на моменти са изключително трудни. Не знам в твоята работа и с твоите уговорки за интервюта как стоят нещата с българските футболисти, треньори и въобще хората, които се занимават с футбол в България, но са много трудни за уговаряне.

Аз лично съм имал периоди, в които се разбирам с някого по три месеца и накрая пак не се случва. За жалост е така. Не знам защо хората, които се занимават с футбол в България, са толкова трудни за уговаряне.

Има моменти, в които се чудя. Едно интервю или гостуване не отнема повече от час. Не изисквам нещо кой знае какво, но просто е страшен зор.

Така че се надявам да имам шанс и с някакви международни гости.

- А кой е мечтаният ти гост?

- Павел Недвед. Той е мой идол. Когато започнах да гледам клубен футбол и всъщност се запалих по Ювентус, беше именно заради него.