Изкуственият интелект, навигацията и търсачките постепенно променят начина, по който мислим и обработваме информация. Докато GPS системите са отслабили ориентацията ни в пространството, а търсачките са променили начина, по който помним факти, все по-често се поставя въпросът дали инструментите с изкуствен интелект няма да окажат влияние върху по-висши когнитивни функции като креативност и критично мислене, пише BBC.

Нараства притеснението, че прекомерното разчитане на системи като ChatGPT може да доведе до отслабване на определени умствени умения, включително способността за задържане на внимание, оригинално мислене и запаметяване на информация. Част от изследователите говорят и за намаляване на т.нар. „когнитивно усилие“, което е важно за поддържане на умствената острота.

В същото време специалисти подчертават, че науката в тази област е все още в начален етап и няма категорични доказателства за трайни негативни ефекти.

Проф. Адам Грийн посочи, че при липса на активно мислене определени когнитивни способности могат да отслабнат, но това зависи от начина на използване на технологиите, а не от самите тях.

Други изследователи обръщат внимание, че хората вече са се адаптирали към предишни технологични промени – от калкулатори до интернет търсачки.

Посочва се и мета-анализ, обхващащ десетки проучвания и стотици хиляди участници, който не открива доказателства за т.нар. „дигитална деменция“, а дори предполага възможни ползи от използването на технологии.

Експертите са единодушни, че ключовият фактор е начинът на употреба. Изкуственият интелект може да подпомага мисленето и да освобождава време за по-сложни задачи, но прекомерната зависимост от него би могла да намали активното когнитивно усилие, което поддържа ума „в тренировка“.