Проектът за бюджет на НЗОК за 2027 г. беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Предвидени са 5,41 млрд. евро за здравноосигурителни плащания, което е увеличение с 478,1 млн. евро, или 9,7%, спрямо 2026 г.
Увеличението на средствата за НЗОК през 2027 г. няма автоматично да доведе до по-добър достъп до качествена медицинска помощ, предупреждава Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
Според организацията проектобюджетът продължава да поставя болничната помощ в по-благоприятна позиция за сметка на извънболничната, а дългогодишните проблеми на медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи остават нерешени.
Проектът за бюджет на НЗОК за 2027 г. беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Предвидени са 5,41 млрд. евро за здравноосигурителни плащания, което е увеличение с 478,1 млн. евро, или 9,7%, спрямо 2026 г.
От БАПЗГ обаче смятат, че допълнителните средства няма да решат острия недостиг на кадри, ако не бъдат съпроводени с конкретни политики за професионалистите по здравни грижи.
Едно от основните искания на организацията е въвеждането на гарантирани минимални възнаграждения от 1800 евро за професионалистите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ.
Това представлява 150% от средната работна заплата за страната според посоченото от асоциацията.
БАПЗГ настоява още за финансови механизми, които да гарантират адекватно заплащане, включително целево финансиране за специалистите в областните и общинските болници.
От организацията искат доплащанията за нощен и извънреден труд, професионален опит и допълнителна квалификация да се начисляват отделно и да има ясен контрол върху разпределението на средствата за възнаграждения.
Според асоциацията сериозен проблем остава липсата на възможност амбулаторните практики по здравни грижи да сключват директни договори с НЗОК.
Вместо това продължава практиката професионалистите по здравни грижи да бъдат финансирани опосредствано чрез лечебни заведения, което според БАПЗГ вече се е доказало като неефективен модел. Организацията настоява също да получи статут на пълноправен договорен партньор на НЗОК в частта за здравните грижи.
БАПЗГ отчита като положителна новост предвидените за първи път стипендии от 350 евро за специализиращи професионалисти по здравни грижи.
Според организацията обаче тази мярка няма да е достатъчна, за да задържи кадрите в системата. Критика има и към планираното 5% увеличение на заплатите на служителите във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването – сред които са Регионалните здравни инспекции, Спешна помощ и кръвните центрове.
Според БАПЗГ това няма да позволи достигането на желаните нива на възнагражденията.
Сред приоритетите на организацията е и развитието на самостоятелни амбулаторни и домашни здравни грижи.
БАПЗГ настоява НЗОК да финансира конкретни дейности като домашни посещения, проследяване на пациенти след изписване от болница и обучение на пациентите и техните близки за продължаваща грижа в домашна среда.
Според асоциацията е необходимо при определянето на цените на медицинските дейности да се отчита реалният труд на професионалистите по здравни грижи, сложността и времето за извършването им, както и дали определеното финансиране позволява лечебните заведения да разполагат с достатъчно персонал.
От БАПЗГ предупреждават, че ако предложенията им не бъдат включени в бюджета и съпътстващата нормативна уредба, кадровият дефицит в здравната система ще продължи да се задълбочава.
Според организацията това поставя под въпрос и целта на бюджета да гарантира достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ за здравноосигурените.