Снимка: Pixabay

Данните показват: цените у нас растат по-бързо от средното за еврозоната

Когато чуем инфлация 0,5–0,6%, цифрите не звучат плашещо. Но това е месечната промяна на цените, не годишната картина. Реалната ситуация е по-различна. 

По последни данни на Национален статистически институт за януари 2026 г., годишната инфлация в България е около 3,5% по индекса на потребителските цени. Това означава, че спрямо същия месец на миналата година стоките и услугите средно са поскъпнали с над три процента. Месечното увеличение е около 0,6%, което обяснява откъде идва по-ниското число, което често се цитира. Разликата е важна, защото месечният ръст показва моментно движение, докато годишният разкрива натрупания ефект върху бюджета на домакинствата.

Когато използваме хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение в рамките на Европейския съюз, годишната инфлация у нас е около 2,3%. Именно този показател се използва от Евростат и от европейските институции за сравнение между държавите. И дори по тази методология България остава над средното за еврозоната.

В началото на 2026 г. инфлацията в еврозоната е около 1,7%. Това е ниво, близко до целта на Европейската централна банка, която поддържа ориентира от приблизително 2% като знак за ценова стабилност. Разликата между 1,7% и 3,5% може да изглежда малка на пръв поглед, но в мащаб на икономиката означава по-силен натиск върху разходите в България.

Причините са структурни. Делът на храните и енергията в потребителската кошница у нас е по-висок. Услугите продължават да догонват европейските ценови нива. Икономиките с по-ниски доходи традиционно преминават през период на по-бърза ценова конвергенция. Това е част от процеса на сближаване, но той не винаги се усеща като положителен от потребителите.

Въпросът не е дали инфлацията е „висока“ или „ниска“, а как тя се съотнася към доходите. Ако заплатите растат по-бързо от цените, домакинствата реално печелят. Ако изостават, усещането за поскъпване се засилва, независимо какво показват процентите.

Днешните числа не сочат криза, но показват, че България все още има по-силен ценови натиск от средния в еврозоната и той оказва осезаемо усещане за поскъпване. 

Още по темата

Каримански: Инфлацията идва от „развързаната кесия“ на държавата

Членът на УС на БНБ заяви, че техническият преход към еврото е минал спокойно,

Още

Инфлация от 3,5% през януари: експерти говорят за очаквани ефекти, не за шок от еврото

Левон Хампарцумян: Въвеждането на еврото има минимално влияние върху цените, а ключът остава в конкуренцията и контрола върху качеството

Още

Анкета на ТАРАЛЕЖ: Близо 65% от българите се лишават от качествена храна заради по-високите цени

Бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов коментира преди дни, че цените у нас настигат тези във Виена

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Калина Рилева (Кали)

Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ