Проверки в пет големи търговски вериги разкриват сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Мая Манолова настоя за законодателни промени
Надценки до 150% при някои хранителни продукти са сред първите резултати от проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги. Данните бяха представени от председателя на комисията Мая Манолова по БНТ.
Най-сериозни разлики между доставните и крайните продажни цени са отчетени при млечните продукти.Според Манолова надценката при кашкавала достига 99%, при сиренето - 95%, а при прясното мляко - също до 99%. При маслото тя е още по-висока - 125%.
"Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка“, заяви председателят на КЗП.
По думите ѝ при отделни хранителни стоки разликата между доставната и продажната цена достига 150%. Манолова определи практиките като неприемливи и настоя за по-ефективни механизми за защита на потребителите.
Проверките обхващат пет големи търговски вериги, като по-подробни резултати се очаква да бъдат представени през следващата седмица. Те ще включват и информация за надценките при стоките от инициативата "Кошница с грижа“, както и при продуктите, предлагани на промоция.
Манолова направи разграничение между размера на търговската надценка и крайната цена на даден продукт. Тя подчерта, че високата надценка не означава непременно, че същата стока струва два пъти повече в България, отколкото в друга европейска държава.
Въпреки това председателят на КЗП посочи, че според цитираните от нея данни на Евростат цените на определени групи основни храни у нас са значително по-високи спрямо средноевропейските равнища.
"Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа“, заяви Манолова.
Тя обърна внимание и на разликата между цените на храните и покупателната способност на българските домакинства, която по думите ѝ достига едва 68% от средноевропейската.
Като възможно решение Манолова посочи законодателни промени, които да позволят по-ефективна намеса при необосновано високи надценки на основни хранителни продукти.
Според нея в държави като Хърватия, Румъния и Унгария съществуват механизми за ограничаване на надценките при определени обстоятелства.
Председателят на КЗП настоя за по-силна защита както на потребителите, така и на българските производители, като подчерта необходимостта от по-голяма прозрачност при формирането на цените по цялата верига на доставки.
