Вярващите посещават гробовете на близките си, палят свещи и раздават жито, хляб и вино за помен
Почитта към починалите има дълбоки корени в християнската традиция. От векове Църквата отделя специални дни за обща молитва за душите на покойниците, а съботата заема особено място в православното богослужение като ден за поменаване на починалите. Днес православните християни отбелязват Архангелова задушница, известна още като Рангелова или Мъжка задушница. Това е последната задушница за годината. На този ден вярващите отдават почит на починалите си близки чрез молитва, спомен за тях и добри дела. Хората посещават гробните места на своите близки, които вече не са сред тях, поднасят цветя и палят свещи. Те са символ на вярата и молитвата, а пламъкът им напомня за надеждата за вечен живот. Тамянът също е сред основните елементи на деня, тъй като символизира чистата молитва, отправена към Бога. Важна част от традицията е и приготвянето на поменна храна, която се раздава на близки, роднини, познати и непознати.
Сред най-характерните храни за деня са житото, хлябът и виното.
Житото е една от основните храни на този ден, тъй като напомня за възкресението и надеждата за вечен живот. То най-често се приготвя варено, като се подслажда със захар, а според предпочитанията се добавят орехи, канела или стафиди. Символиката му е свързана с християнската вяра във възкресението и вечния живот.
Питата или хлябът са друг важен елемент от поменалната трапеза. Хлябът е символ на живота, споделянето и християнското общение. Много семейства приготвят домашна пита, която може да бъде украсена с кръст или други орнаменти. След това тя се разчупва и раздава за помен.
Виното напомня за Христовата кръв и жертвата на Спасителя. Много семейства са запазили традицията да преливат гроба с вино във формата на кръст. Този обичай има символично значение и е свързан с християнската вяра и почитта към покойниците.
В различните краища на България се приготвят и други ястия, сред които сезонни плодове, сладкиши и храни, характерни за семейството или любими на починалия. В някои райони традицията включва и по-разнообразна поменална трапеза.
Раздаването на храна се прави с думите „Бог да прости“, с които се изразява надеждата за Божията милост и вечния покой на починалия. Много семейства спазват и традицията първата хапка да се поставя на земята, а първата глътка вино да се излива в памет на починалия..
На Архангелова задушница ще бъде почетена и паметта на загиналите български воини. В 11:00 ч. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи заупокойна панихида в района на Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища. Националната гвардейска част също ще отдаде почит с военен ритуал в памет на загиналите български военнослужещи. Военни ритуали по повод Архангелова задушница ще се проведат в цялата страна, а денят ще бъде отбелязан и на българските военни гробища и паметни места зад граница.
На този ден най-важното не е спазването на всички народни обичаи, традиции и вярвания, нито приготвянето на богата и пищна трапеза. Истинският смисъл на Архангелова задушница е да си спомним за хората, които вече не са сред нас, и да запазим паметта за тях.
Традицията ни напомня, че доброто дело, споделената храна и искрената молитва са начин да съхраним спомена за близките си.
