Христо Чернопеев е роден на 16 юли 1868 година в Дерманци. Завършва плевенското трикласно училище. Става част от българската армия и служи в Плевенския и Ломския полк като фелдфебел от пехотата. Там се запознава с Борис Сарафов, който го привлича в редиците на революционните организации, борещи се за свободата на Македония и Одринско.
Когато Чернопеев напуска армията, той оставя жена си и децата си, за да замине за поробена Македония. Там се включва в четата на Михаил Апостолов – Попето. По-късно четата на Чернопеев участва в едно от първите най-големи сражения на ВМОРО срещу турската войска при село Баялци.
Чернопеев участва активно в "Аферата мис Стоун" заедно с други славни войводи на ВМОРО като Яне Сандански, Сава Михайлов и племенника на Хаджи Димитър Кръстьо Асенов. Те отвличат американската мисионерка с цел да получат откуп, за да могат да подсигурят финансирането на Организацията за предстоящото въстание, което и се случва.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след него става ръководител на Струмишкия революционен окръг. През 1911 година е избран за член на ЦК на ВМОРО заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев.
По време на Балканските войни Христо Чернопеев е войвода на голяма чета, заедно с Пейо Яворов и Михаил Чаков. Те освобождават градовете Банско, Благоевград и Разлог, след което участват в безумно храброто освобождаване на Кавала.
След края на Първата балканска война и избухването на Междусъюзническата Чернопеев се включва в нея като част от Чепинския и Стремския полк.
След загубата на България в Междусъюзническата война и първата национална катастрофа Чернопеев е избран за депутат в две народни събрания от Либералната партия на Васил Радославов.
Когато през 1915 година България получава възможност за реванш срещу своите „съюзници-разбойници“ и отново да си върне родна Македония, Христо Чернопеев се отказва от депутатския си имунитет и отново става част от армията – като част от 11-а пехотна македонска дивизия.
"Аз не съм тилов герой, искам рота. Дошъл съм не за друго, а защото струмичани са тука и искам да умра при тях. Иначе бих си стоял в Народното събрание, където мястото ми е топло!" – Христо Чернопеев.
Чернопеев загива на 6 ноември 1915 г. в бой с французите край Криволак, Щипско. Вечна памет пред един от най-славните войводи на Македония, борили се за нейното освобождение и присъединяване към България!
Калоян Христов
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
За втора поредна година организират двудневна научна конференция на тема "Западните български покрайнини – история и перспективи". Тя ще се състои на 6 и 7 ноември в София и Босилеград.
Как ВМРО защити границата при Петрич през 1925 г. и защо този урок остава жив и днес
Коментари (0)