Националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов разкри подробности за петгодишния кибершпионаж
Българските държавни системи са атакувани всеки ден, само 27 от 50 администрации са включени в новата киберзащита
Българските държавни информационни системи са обект на ежедневни кибератаки, чрез които се търсят слабости в защитата им. В същото време националната система за киберсигурност все още е в процес на изграждане, като до момента обхваща 27 от общо 50 администрации. Това заяви националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов в ефира на NOVA.
Коментарът му идва на фона на информацията за продължил пет години кибершпионаж срещу български държавни институции, при който според публикуваните данни са били източени над 130 гигабайта документи.
„Днешните тривиални атаки са в насока отказ от услуга. Такива атаки имаме всекидневно. По този начин те тестват системите за слабости. Това показва, че някой има интерес към нас, за да затегнем мерките“, обясни Върбанов.
Според него основният въпрос е не само как хакерите са успели да проникнат в държавните мрежи, но и какви действия са предприети за предотвратяването на подобни пробиви.
„За съжаление, пет години по-късно се случват тези неща, защото сега се изгражда националната система за киберсигурност, която дава видимост какво се е случвало назад във времето и в момента“, посочи националният координатор.
По думите му извършителите са получили достъп до информационни системи, използвани за комуникация в държавната администрация. След първоначалното проникване те са използвали компрометираната инфраструктура, за да достигнат до други системи и ведомства.
Върбанов обясни, че зад подобни операции стоят т.нар. APT групи (Advanced Persistent Threat) – организирани хакерски структури, които извършват продължителни и целенасочени кибершпионски кампании.
„За тези пет години става въпрос за тези APT групи, които се занимават с кибершпионаж. Те събират информация за дадена държава и правят анализ, за да проследяват нейните дейности“, заяви той.
Експертът направи разграничение между кибершпионажа и киберпрестъпленията, при които основната цел е финансова облага. По думите му при подобни шпионски операции водещият мотив е събирането на информация, а не изнудването на засегнатите институции.
„Дейността за изнудване и заплахи не е част от дейността на тези хакерски групи, които се занимават с кибершпионаж. Тя е характерна за финансово мотивираните или самостоятелните хакери. Към момента не сме получавали подобна информация, не е засичана и информацията в т.нар. тъмна мрежа“, уточни Върбанов.
Според анализа на техническите следи от атаките извършителите не са от България. Все още обаче няма яснота дали са разполагали със съдействие от служители в засегнатите институции.
„Нямаме информация дали някой е помагал отвътре. Логовете и анализът щяха да покажат, ако има такава злонамерена дейност“, коментира националният координатор.
Той подчерта, че независимо от характера на източените документи, неправомерният достъп до държавна информация представлява сериозен риск за сигурността.
„Когато говорим за киберсигурност, тя е елемент от националната сигурност. Когато се пробие и се получи неоторизиран достъп до данни, всички тези данни за мен са чувствителни. Информация от държавата винаги е чувствителна“, категоричен беше Върбанов.
На този фон продължава изграждането на националната система за киберсигурност, която трябва да осигури по-добро наблюдение на информационната инфраструктура и възможност за своевременно откриване на подозрителна активност.
„От 50 администрации са имплементирани 27, но използваме механизъм за киберсигурност в дълбочина, в който наслагваме различни слоеве на киберсигурността“, обясни той.
Този подход предвижда изграждането на няколко независими нива на защита, така че проникването в една система да не позволява автоматичен достъп до останалата държавна инфраструктура.
По думите на Върбанов случаят показва необходимостта от последователни инвестиции в киберзащитата и от изграждането на механизми, които да позволяват не само реакция при установен пробив, но и ранното откриване на заплахи срещу държавните информационни системи.