Новини
Търси

Военната информация на България не е засегната при 5-годишния кибершпионаж

Военната информация на България не е засегната при 5-годишния кибершпионаж
БТА

Прокуратурата проверява защо службите не са спрели източването на над 60 милиона страници документи, а експерти предупреждават за възможна хибридна атака на чужди разузнавания

Военната информация на страната ни не е засегната от 5-годишен кибершпионаж, при който от държавната администрация бяха източени над 60 милиона страници документация. Това потвърдиха пред bTV от Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) и от Министерството на отбраната. 

Пробивът в държавните системи стана публично известен вчера, след като случаят бе осветлен от Министерството на иновациите. Все още обаче остава неясно чии точно са откраднатите информационни масиви и кой стои зад атаката. Причините, поради които в продължение на пет години институциите и службите не са засекли и спрели пробива, вече са обект на проверка от прокуратурата. 

Според киберексперта Ясен Танев един от ключовите пропуски на държавата е липсата на подготвени специалисти, което е позволило подобно посегателство срещу националната сигурност.

„Истината е, че дори да имате съвършена технология, без обучен екип няма какво да разберете. Информацията ли е била по-ценна, или финансовото изражение? Информацията е пари, плюс информационно стратегическо предимство за онзи, който е бил вътре. Информацията не е засечена в тъмния интернет, което означава, че тя е била разпространявана в затворена среда“, посочи Танев. 

Проблемите със защитата на данните у нас са хронични, припомня и експертът по сигурността Тихомир Безлов, давайки за пример теча от НАП и пробивите в банки и пощи през годините. По думите му при атаки срещу публични институции интересът най-често е на чужди разузнавания и специални служби. Безлов свърза случая със серия от инциденти у нас – палежа на сателитните антени на „Старлинк“ (Starlink), заплахите за самолетни полети и пожарите във военни складове, отбелязвайки, че има достатъчно основания да се предполага, че кибератаката е „част от една по-широка хибридна кампания от заплахи“. 

Междувременно от ДАНС не отговориха на запитванията дали компрометираните мрежи са били под наблюдението на контраразузнаването. От Държавната агенция „Разузнаване“ обаче увериха, че техните информационни системи не са пробити и допълниха, че ведомството участва „активно“ в разследването за установяване на извършителите. 

Водещи