Всеки втори българин е с нелекувана или неконтролирана хипертония, която е сред водещите рискови фактори за инфаркт и инсулт. Данните бяха представени от Българското дружество на кардиолозите и Българската лига по хипертония по повод Световния ден на придържането към терапията - 27 март, съобщи БНР.

По данни на организациите около 2 млн. души у нас имат високо кръвно налягане, а смъртността от сърдечно-съдови заболявания е два пъти по-висока в сравнение с тази при онкологичните заболявания.

Високото кръвно налягане се диагностицира ефективно и се лекува широко, но при едва половината от пациентите, приемащи медикаменти, се постига контрол върху състоянието. Под „контрол“ се разбира достигането на конкретни целеви стойности при назначена терапия, поясни проф. Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония.

"Около 50% е честотата на хипертонията в България. Възрастта е фактор. Но другото е, че тази тенденция за покачване на стойностите на кръвното започва по-рано: около 25-30 годишна възраст. Проблем е фалшивото усещане, че бидейки на 30 години нищо няма да му се случи. В дългосрочен план тези години, в които отлагаме адекватните действия, също имат своето значение", заяви проф. Постаджиян.

По думите на специалиста приемът на сол е водещ фактор, като при препоръчителна дневна норма от 3-4 грама, у нас се консумират между 12 и 15 грама.

Кръвно налягане със стойности над 140/90 е сигнал, че човек трябва да потърси лекар, посочва общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров, като допълва, че се стреми да проследява дали пациентите му спазват назначената терапия.

"Във всички възрастови групи съм имал пациенти с наднормено кръвно налягане, дори без да знаят. Това е един от проблемите при хипертонията - невинаги има симптоми. Много хора ги боли глава, стяга ги, когато имат високо кръвно. Имам пациент на 17 години с гранични и високи стойности на кръвно налягане", посочи той.

От Българското дружество на кардиолозите акцентират върху значението на превенцията за намаляване на риска от сърдечно-съдови инциденти, като препоръчват отказ от тютюнопушене, повишаване на физическата активност, както и контрол на кръвното налягане и нивата на холестерола.

Препоръчват се автоматични апарати с маншет, поставен в горната част на ръката, като измерването трябва да се извършва в покой - без движение, пушене или прием на кофеинови напитки, а телефонът да бъде оставен настрани за определено време, съветва проф. Постаджиян.

"Обичайно измерваме кръвното в седнало положение, ръката трябва да е подпряна на твърда повърхност, не да е пусната до нас. Успоредно с това е важно да имаме и стойност в изправено положение след известно време, защото част от хората променят рязко стойностите на кръвното си", обяснява проф. Постаджиян.