Евдокия Чочева е родена през 1919 г., живее сама, не спира да чете и вярва, че смисленият живот, движението и любовта са сред тайните на дълголетието
Да преживееш три епохи и да посрещнеш 107-ия си рожден ден с мечта за още години живот. Това е историята на Евдокия Чочева - бивша учителка и библиотекарка, определяна като най-възрастната варненка.
Родена през 1919 г., малко преди подписването на Ньойския договор, тя е свидетел на почти цял век история.
"Сега си пожелах да живея до 110-ата си годишнина. Искам да дам пример на хората, че могат да живеят до 110 години, ако водят смислен и хубав живот - не да ходят по дискотеки, а по библиотеки", казва Евдокия.
На 107 години тя продължава да живее сама. Близките ѝ я описват като изключителен оптимист, а самата тя разказва, че започва деня си с гледката към боровете, песента на птиците и облаците.
"На 107 години се чувствам изключително добре. Ставам и гледам боровете, слушам как чуруликат птичките и наблюдавам белите облаци. Това ме зарежда за целия ден", споделя тя.
Сред своите навици за дълголетие Евдокия посочва сутрешната гимнастика, умереното хранене с по-малко месо и от време на време малко коняк. По думите на близките ѝ тя не приема лекарства и не обича разговорите за болести.
Книгите и поезията остават неизменна част от ежедневието ѝ. Евдокия преписва с по-големи букви стихове на Иван Вазов и Христо Ботев, за да може да ги чете по-лесно.
"По-голяма наслада няма от това да се облегнеш на дивана, да вземеш хубава книга и да четеш, вместо да се занимаваш с новите технологии", казва тя.
Особено място в живота ѝ заема любовта. Евдокия разказва за първата си любов - Митко, с когото се запознава още в гимназията. Животът ги разделя за дълги години, но по-късно отново ги събира. Двамата остават заедно до смъртта на полковник Димитър Спасов, който достига 105-годишна възраст.
"Моята любов са спомените. Лягам си с мислите за първата ми любов, която беше незаменима", споделя Евдокия.
За 100-годишния си юбилей тя получава поздравление и от британската кралица Елизабет II.
Въпреки дългия си житейски път Евдокия не идеализира миналото. Казва, че във всяка епоха е намирала и добро, и лошо, но винаги се е стараела да вижда повече доброто.
Днес най-голямата ѝ надежда е насочена към младите хора.
"Имам голяма надежда в новото поколение", казва 107-годишната варненка, която продължава да гледа към живота с любопитство, книги и любов.
