Последната ферма за норки у нас е прекратила дейността си през 2025 г., а законопроектът за забрана на отглеждането на животни за кожи очаква второ четене
България е близо до въвеждането на окончателна забрана за фермите за ценни кожи. Законопроектът, който предвижда прекратяване на отглеждането и умъртвяването на животни единствено заради кожата им, вече е преминал на първо четене в Народното събрание и е получил широка парламентарна подкрепа.
Последната действаща ферма за норки в страната е прекратила работа през 2025 г. Ако предложените промени бъдат окончателно приети, този вид производство ще бъде забранен със закон.
Темата отново привлече общественото внимание след репортаж на bTV, който припомня условията в една от най-големите ферми за норки у нас. Обектът е разполагал с капацитет от 130 хиляди животни, а разпространявани през годините кадри на природозащитни организации показват замърсени клетки, проблеми с храненето и достъпа до вода, както и мъртви животни.
Норките са хищници, за които продължителното отглеждане в ограничени пространства може да доведе до агресивно поведение и канибализъм.
Животните са били умъртвявани чрез обгазяване с въглероден диоксид, като представител на фермата е определил този метод като най-хуманния според експертите.
Природозащитните организации обаче от години настояват за прекратяване на подобни практики.
Петя Алтимирска, съосновател на сдружение „КАЖИ“, разказа пред bTV, че кампанията срещу фермите за кожи в България е започнала още през 2016 г., когато станало известно намерението за изграждане на голям обект край Стара Загора.
Първоначалните планове са предвиждали капацитетът му да достигне 400 хиляди норки годишно, посочи тя.
По думите ѝ животните във фермите прекарват целия си живот в тесни метални клетки и обикновено се умъртвяват на около седеммесечна възраст, когато козината им е достигнала необходимата гъстота.
Алтимирска обясни, че след умъртвяването се използва кожата на животните, а останалата част се изхвърля.
Именно условията на отглеждане и начинът на умъртвяване стоят в основата на продължилата десетилетие кампания за законова забрана.
Според природозащитниците окончателното приемане на промените може да се случи през първата или втората седмица на ноември, след парламентарната ваканция.
Председателят на парламентарната комисия по земеделието Явор Гечев също изрази подкрепа за законопроекта.
Той определи предложените промени като пример за екологична политика и заяви, че по темата има съгласие между парламентарните групи.
"Нямаме различия между различните партийни формации и не очакваме предложения между първо и второ четене, тоест да омекотят някои от текстовете“, коментира Гечев пред bTV.
По думите му се очакват основно правно-технически редакции на текстовете.
Все повече европейски държави вече са въвели забрани или сериозни ограничения върху отглеждането на животни за ценни кожи.
За България остава последната законодателна стъпка – гласуването на второ четене в Народното събрание.До окончателното приемане на текстовете забраната все още не е в сила.
