Съдът описа действията на прокуратурата като насочени към контрол над пари, злато и бизнес на семейство Златанови, включително арести, изземвания и последващо прехвърляне на активи
Софийският градски съд (СГС) нанесе удар по прокуратурата. За първи път съдебен състав обяви, че действията на държавното обвинение в сагата "Осемте джуджета" са били следствие от желанието да бъдат взети имуществото, парите, ценностите и бизнесът на Явор Златанов, пише Актуално.
Такава е била целта на ареста му и на повдигнатите обвинения, става ясно от решение, с което прокуратурата е осъдена да плати на бизнесмена обезщетение от 100 000 евро. СГС обобщава, че обвиненията са били тенденциозно насочени, а не са заради желание за легитимно разследване на извършено престъпление, предадоха Антикорупционният фонд и специализираният правен сайт "Лекс".
Мащабната корупционна афера, разкрита през 2020 г. от Антикорупционния фонд (АКФ), разплете схема за незаконно завземане на бизнес и активи чрез използване на прокуратурата, съда и МВР, ръководена от бившия столичен следовател Петьо Петров (Петьо Еврото). Жертвите са бизнесменът Илия Златанов и синът му Явор, които притежават успешен бизнес с асансьори – "Изамет". Заради семеен конфликт Илия Златанов търси помощ от Петьо Еврото, считан за главатаря на скритото влияние в съдебната власт, но вместо защита семейството е подложено на рекет. Чрез арести, изфабрикувани обвинения и натиск от висши магистрати бизнесът им е противозаконно иззет, а злато и пари на стойност милиони левове са заграбени от групата на Петров, разкри разследването на АКФ.
Нарушено право на свобода и сигурност
Сега съдът констатира нарушение на чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека (във връзка с чл. 5), според който допустимите ограничения на права и свободи не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.
С ареста на Явор Златанов е било нарушено правото му на свобода и сигурност, защото целта не е била провеждане на законно разследване, а арестът е бил използван "като инструмент на принуда в имуществен конфликт", гласи решението на СГС.
Иззетото злато
На 15 юли 2019 г., около 20 дни след като Златанов-старши посещава ресторант "Осемте джуджета", за да иска помощ от Петьо Еврото срещу сина си, всичко за семейството се променя. Илия Златанов е накаран да подпише запис на заповед в полза на тогавашната съпруга на Петьо Еврото – Любена Павлова – за 2,8 млн. лева. Само след два дни Явор Златанов, майка му и сестра му са арестувани при акция рано сутринта, а Явор Златанов остава в ареста до ноември.
В деня на задържането наблюдаващият прокурор Георги Мойсев е отправил множество искания за издаване на разрешения за претърсване на жилища, автомобили и сейфове на Златанов, майка му, сестра му и нейния съпруг. На следващия ден от жилището на Златанов са иззети златни и сребърни монети, както и пари в брой. В друг негов апартамент е намерен договор за наем на банков сейф, сключен от майка му. Полицията веднага претърсва сейфа и изземва 550 000 евро. В още един сейф на Златанов пък са били иззети повече от 800 златни монети.
През септември Явор Златанов, който страда от тежко бъбречно заболяване, получава криза и е приет в болница, където единият му бъбрек е отстранен. Въпреки това нито прокуратурата, нито съдилищата приемат да изменят мярката му за неотклонение и той стоял вързан с белезници за леглото, дори в моментите на най-болезнени кризи.
След това започнал да получава нови заплахи - че трябва да прехвърли дяловете си във фирмата "Изамет 1991" до 10 март 2020 г. След като срокът изтекъл, а той не изпълнил нареждането, отново е арестуван - сутринта на 16 март. Твърди се, че съпругата му предала 200 000 евро на Петьо Еврото, за да може Явор да отиде в болница заради влошено състояние. После идва нов натиск да предаде стотици хиляди евро и дяловете си от компанията. Заради условията в ареста той накрая склонил да подпише. Впоследствие съдът отмени прехвърлянето като нищожен акт.
Намерените 650 000 евро в сейф на Явор Златанов също напускат прокуратурата. Това се случва след представен договор, според който Димитър Ламбовски бил дал парите на Златанов за съхранение и си ги поискал след задържането и изземването. Самият Ламбовски е дал показания пред съда и заявява, че не познава Златанов и не се е срещал с него. Негов познат обаче го завел в ресторанта на Петьо Еврото през пролетта на 2020 г., където Петров му казал, че трябва да подпише едни документи, за да бъдат получени пари - това било всичко, което се иска от него, припомня "Лекс". След това Петьо Еврото казал на Ламбовски, че знае за дело срещу него, по което бил осъден вече условно на първа инстанция, и че можел да бъде задържан под стража, ако не съдейства. Така Ламбовски подписал. След това отишъл да вземе парите заедно с Любена Павлова, като твърди, че изобщо не е видял какво има в плика, който му бил предаден, нито го е виждал повече.
Показателни за казуса са и действията на прокуратурата с иззетите монети. През есента на 2019 г. е подадено искане от Илия Златанов до прокуратурата, за да му бъдат върнати монетите, иззети от сина му. Самият Златанов-старши преди и след това не е имал претенции към тези монети, но сам разказва как в прокуратурата му обяснили, че са намерили документи, според които ценностите са негова собственост - ставало дума за 1778 монети. По-късно, покрай делото за документна измама срещу Петьо Еврото, по което на него му беше наложена само глоба, Любена Павлова разказа как е взела от бившата Специализирана прокуратура два кашона със злато, собственост на Златанови, и обясни как след това то е било разделено – едно кашонче останало за Илия Златанов, а тя и Петров прибрали друго, в което имало около 18 кг злато.
В обясненията си като обвиняема Павлова твърди, че по инструкции на Петьо Петров е трябвало да отдели пет килограма от златото, които да се дадат на "Иван", като имал предвид бившия главен прокурор Иван Гешев. Един килограм пък трябвало да отиде за "Митко", прокурор от Специализираната прокуратура (тук изплува името на Димитър Франтишек).
Последващ доклад на ВКП по казуса „Осемте джуджета“ подчерта като необичайно, че описанието на монетите в искането за връщане напълно съвпада с описанието в протоколите за изземване. През февруари 2020 г. това искане за връщане е било частично уважено от прокурор Кирил Пейчинов, без да бъде направена проверка. В тази връзка прокурорът е дал показания пред съда по делото срещу Петьо Еврото, в които казва, че искал да извърши допълнителни проверки, но не го направил поради настояване от прекия му ръководител за бързо произнасяне.
Според СГС е важно да се потърси убедително обяснение за активността по делото, която настъпва веднага след намесата на нови лица, и спира веднага след арестите и изземванията. Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, акцентира и върху повторния му арест, за да се аргументира.
"Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост. Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти - и по-важни", пише съдът.
"Съдът не основава решението си на извод за доказана престъпна схема с участието на всички посочени лица, а на доказаните действия на прокурорските органи и на обективната им връзка с ограничаването на свободата на ищеца", гласи заключението.
Източник: Actualno
