През юли обявиха, че търсят приемник на Ивайло Московски
През юли 2026-а от Българска банка за развитие (ББР) обявиха, че се търси един нов изпълнителен директор на мястото на Ивайло Московски. По-малко от месец след това - на 10 август, от институцията съобщиха, че изпращат до БНБ три кандидатури за регулаторна оценка и предварително одобрение. Имената на предложените са Ангел Найденов, Костадин Каранлъков и Надя Кошинска, които са представени накратко, с образование и години банкерски опит, но без детайли за предишните им местоработи, пише "Капитал".
Според изданието, от съобщението не се разбира какво точно означава това и дали и тримата се очаква да влязат в борда и да заменят настоящите директори.
"Трите кандидатури са внесени в Българската народна банка за регулаторна оценка и предварително одобрение съгласно Закона за кредитните институции. След приключването на процедурата по регулаторна оценка ще бъдат взети последващите решения, свързани със състава на Управителния съвет на Българската банка за развитие", са заявили в отговор на въпросите на икономическото издание.
Реално обаче това няма как да се случи, тъй като по предписаната от БНБ процедура в нейната Наредба №20 банките трябва да извършват оценка не само за индивидуалната пригодност на всеки предложен нов член, а и на колективната пригодност на управителния съвет, като се гледа да се покрие многообразие на опита в различни области. А това означава, че към подадените документи към регулатора би трябвало да е подаден и "документ за резултатите от оценката за колективната пригодност на съответния съвет, включително конкретните функции на лицата в съвета, както и посочване на ролята в съвета на лицето, за което се иска одобрение".
Накратко няма как към БНБ да се подава набор от имена и впоследствие да се избира кой от тях да бъде назначаван. Изводът от всичко това, потвърден и с неофициална информация на "Капитал", е, че реално се готви пълна подмяна на борда на ББР. В момента изпълнителни директори са Цанко Арабаджиев и Ивайло Московски, а Теодора Пешева е член на борда.
От предоставената информация от ББР в конкурса са участвали 27 кандидатури, като финалната селекция е сведена до три. Най-известното име сред тях е Надя Кошинска, която до лятото на 2024 г. беше член на борда на Първа инвестиционна банка и директор "Кредитиране на малки и средни предприятия". Тя беше отстранена изненадващо с незабавно действие и без обичайните съпътстващи благодарности и пожелания за успехи в други кариерни начинания.
Надя Кошинска започва кариерата си като журналист във вестник "Пари" (1990-1992), след това е експерт в управление "Икономически и паричен анализ" на БНБ. Постъпва в ПИБ през 1997 г. и също се издига в банката през различни отдели. През 2004 г. става директор "Кредитиране на МСП". В края на 2015 г. Кошинска влиза в борда на ПИБ първо с ресор "Банкиране на дребно", а през 2017 г. вместо това ѝ е поверено банкирането на МСП.
Костадин Каранлъков е дългогодишен управител на клона на "Интернешънъл асет банк" в Смолян. Архивите показват, че през 2005 г. влиза и в борда на банката, където остава до 2007 г.
Освен това той има и политическа биография, като през 2011 г. е избран за общински съветник от ГЕРБ в Смолян и е бил партиен ръководител за града. Според информация от сайта на ГЕРБ той е бил и областен координатор на "Предприемачи ГЕРБ". Любопитно, в далечното минало през 2003 г. е бил в управлението и на "Пътстройинженеринг" - фирмата, която през 2019 г. със сменена собственост се озовава в епицентъра на една от най-проблемните експозиции на ББР - тази към "Роудуей кънстракшън". Понастоящем е съдружник в няколко дружества с разнообразна дейност.
За третия предложен - Ангел Найденов, е най-трудно да се открие информация предвид по-често срещаните име и фамилия. От ББР го описват с 30 години опит в банковия и финансовия сектор, включително дългогодишен управленски опит. "Професионалната му експертиза обхваща управление на банкови структури и екипи, кредитиране и работа с корпоративни клиенти и малки и средни предприятия, финансово-счетоводна дейност." По неофициална информация той също е бил управител на клон в банка.
Влизането на дългогодишен кадър на ПИБ в управлението на ББР може да е конфликтно по няколко направления. Най-малкото ББР е най-големият миноритарен акционер в ПИБ с 18.35% дял. Но може би по-същественото е разказът на един от настоящите изпълнителни директори на държавната банка Цанко Арабаджиев. Пред bTV през 2023 г. той описва, че по ковид програмата за 80% гаранции за кредити за МСП при една търговска банка е установена организирана система за злоупотреба с програмата, пише "Капитал".
"При един мониторинг забелязахме, че има търговска банка, отпускала кредити по ковид програмата, със значително по-лоши параметри на портфейла. 35% от отпуснатите кредити са с просрочване над 90 дни, а при останалите банки тези кредити са между 1, 2, 3%", казва той.
Очертаната от него схема е, че фирми, които отговарят на условията по ковид програмата, са били придобивани малко преди да им се отпусне кредит. Парите не се използват по предназначение. Вместо да се покриват разходи като заплати и плащане на доставчици, трета фирма издава фактура за несвойствена дейност - доставка на зърно, примерно. Плащате и парите отиват в третата фирма. Често фирмата длъжник се продава на малоимотни лица след това.
По думите на Арабаджиев всичко това е дало основание ББР да не плати гаранциите по тези заеми. Участниците в програмата са осем, като конкретната банка не е назована, но от описанието на портфейла за 100 млн. лв. може да се заключи, че вероятно става въпрос за ПИБ.
При другите кандидати проблемно е доколко, макар и да имат дългогодишен банков опит, той е на достатъчно високо ниво. ББР е институция с 3.37 млрд. евро активи (което я поставя на осмо място по големина към шестмесечието), през която преминават и редица програми с европейски институции и международни банки.
