Минималната заплата става 660 евро, пенсиите се увеличават със 7,8%, а бюджетният дефицит трябва да достигне 3,5%
Сериозен ръст на социалните разходи и все по-голяма зависимост на осигурителната система от държавния бюджет отчете финансовият министър Гълъб Донев при представянето на проекта за държавен бюджет за 2027 г. По данни от одитите на Сметната палата разходите за пенсии са нараснали повече от два пъти – от 11,138 млрд. лева през 2020 г. до 24,126 млрд. лева през 2025 г.
Повече от два пъти са се увеличили и социалните плащания – от 1,397 млрд. на 3,222 млрд. лева. Разходите за лична помощ са скочили над шест пъти – от 202 млн. до 1,258 млрд. лева. Същевременно с пет процентни пункта е намаляло покритието на разходите на държавното обществено осигуряване със собствени осигурителни приходи. Това увеличава необходимостта от трансфери от държавния бюджет.
Като положителна тенденция Донев посочи ръста на приходите от социалноосигурителни вноски – над 1,5 пъти. Според финансовия министър трите одита на Сметната палата показват общ управленски проблем – поемане на дългосрочни ангажименти без осигурено финансиране. Сред решенията, които правителството предлага, са създаване на регистър на договорите, сертификатите, просрочията и бъдещите плащания, ограничаване на новите ангажименти без многогодишно финансово обезпечение и независим контрол върху изпълнението и разплащанията.
Въпреки планираната бюджетна консолидация правителството залага увеличение на доходите и социалните плащания.
Минималната работна заплата се повишава от 621 на 660 евро. Заплатите в бюджетната сфера се увеличават с 5%, а възнагражденията на педагогическия персонал – със 7,5%.
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2027 г. са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро.
Увеличението ще бъде 7,8%, а максималната пенсия ще достигне 1874 евро. Линията на бедност се повишава до 443 евро. За подкрепа на семействата са предвидени още 72,5 млн. евро. Девет от общо 12 вида помощи ще бъдат увеличени. Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст става 450 евро. Майките, които се върнат на работа преди навършването на тази възраст на детето, ще получават 75% от обезщетението вместо досегашните 50%.
Предвиждат се и по-високи данъчни облекчения за деца – 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три и повече деца. Въвежда се и ново облекчение за детско развитие, което ще намалява годишната данъчна основа с 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три деца. За тези мерки са предвидени общо 230,5 млн. евро допълнителен ресурс.
Допълнителни 493 млн. евро ще бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса. Донев заяви, че приоритет ще бъдат по-ефективното разходване на средствата, засиленият контрол върху плащанията и по-добрата профилактика.
Бюджетът предвижда и допълнителни инвестиции в образованието и младите хора.
За безплатни учебници от първи до дванадесети клас са заложени още 36 млн. евро, стипендиите на учениците в гимназиален етап се увеличават с 20%, а за професионалното образование се осигуряват допълнителни 10 млн. евро. Предвидени са 27,3 млн. евро за студентски стипендии, столове и ремонт на общежития. Още 30 млн. евро ще бъдат насочени към увеличаване на възнагражденията на лекарите специализанти. Заплатата на специализантите, обучаващи се по държавна поръчка, ще бъде 1900 евро, а за тези извън държавната поръчка се предвижда подкрепа от 350 евро.
За Националната детска болница са заложени 50 млн. евро, както и допълнителни 48 млн. евро в капитала на дружеството.
Увеличава се и максималната месечна стойност на ваучерите за храна – от 102,26 на 200 евро. Предвидени са и 132,6 млн. евро за помощи за отопление.
Основната финансова цел на правителството е дефицитът по консолидираната фискална програма да бъде 3,5% от БВП през 2027 г., а до 2029 г. да падне под 3%.
Разходите за отбрана се планират на 2,23% от БВП, капиталовите разходи – на около 6 млрд. евро, а държавният дълг в края на 2027 г. се очаква да достигне 31,4% от БВП. Прогнозата предвижда номинален БВП от 141,3 млрд. евро през 2027 г., икономически растеж от 2,4% и безработица от 3,4%.
Инфлацията се очаква да бъде 4% през 2027 г., като постепенно се забави до 2,4% през 2029 г.
Донев подчерта, че основните данъчни ставки се запазват – 20% ДДС, 10% корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица и 5% данък дивидент. Въпреки това проектът предвижда няколко нови приходни мерки. Сред тях е еднократен данък от 35% върху свръхпечалбите, като 30% от събрания данък ще могат да бъдат използвани за реинвестиции в съответните проекти. Данъкът върху разходите в натура се увеличава от 3% на 7%.
Предвижда се и акциз за луксозните автомобили с двигатели с вътрешно горене над 250 киловата, както и по-висок алтернативен данък за хазарта.
Съществена промяна е въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт. Максималният осигурителен доход се увеличава с 100 евро и достига 2400 евро. Прагът за регистрация по ДДС се предвижда да нарасне до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. 10% оптимизация на разходите за персонал В разходната част правителството залага 10% целогодишна оптимизация на разходите за персонал през 2027 г. Предвижда се премахване на механизмите за автоматично обвързване на разходите с минималната и средната брутна работна заплата.
Планирани са реформи в системите на ТЕЛК, личната помощ и лекарствената политика.
Сред основните приоритети остават доходите в бюджетния сектор, възнагражденията на педагогическите специалисти и социалната подкрепа за децата и семействата. За пенсии са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро, за компенсации за електроенергия – 634,9 млн. евро, а за субсидии за обществени транспортни услуги – 350,2 млн. евро. Инвестиционната политика също се запазва, като акцентът ще бъде върху приключването на започнати проекти и изпълнението на стратегически инвестиции за периода 2027–2029 г.
За общинските проекти са предвидени 600 млн. евро, а за Министерството на отбраната – над 1,2 млрд. евро капиталови разходи.
Бюджетът предвижда и разплащане на оставащите близо 62 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост. Правителството залага на комбинация от ограничаване на разходите, нови приходни мерки и подкрепа за доходите. Целта е постепенно свиване на дефицита, без увеличение на основните данъчни ставки и при запазване на ангажиментите към семействата, образованието, здравеопазването и отбраната.
Едновременно с това продължават инвестициите в пътната и железопътната инфраструктура. Сред основните проекти са автомагистрала „Струма“, ремонтните дейности по пътната мрежа, проектирането на нови пътни обекти и модернизацията на пътя Видин–Ботевград.
"Както отбеляза и премиерът, за първи път се предвижда толкова значителен ресурс за проектиране в пътното строителство. В бюджета са заложени и програми за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли и детски градини, както и за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища".
При социалните и здравноосигурителните плащания за 2027 г. основното увеличение е свързано с пенсиите. Разходите на Държавното обществено осигуряване ще достигнат 16 млрд. 601,1 млн. евро, като увеличението е с 294,8 млн. евро.
Разходите за Националната здравноосигурителна каса и плащанията, свързани със здравното осигуряване, нарастват с 493 млн. евро.
По отношение на бюджетите на отделните министерства най-голям ръст на разходите, особено в капиталовата част, се отчита в Министерството на отбраната.
Следват Министерството на труда и социалната политика, основно заради плащанията към общините за лични асистенти и социални услуги, и Министерството на образованието и науката. Увеличение е предвидено и за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На последно място е Министерството на вътрешните работи, където се залага намаление на разходите с 10,4%.
Основните причини за промените са капиталовите инвестиции в отбраната, увеличаването на линията на бедност и помощите за отопление, финансирането на научни изследвания, учебници, учителски заплати и стипендии, както и ремонтът и поддръжката на пътищата.
Намалението в бюджета на МВР е свързано с редуциране на персонала и оптимизация на разходите. Според Донев това ще доведе и до по-нисък размер на новия държавен дълг.
България запазва четвъртата си позиция в Европейския съюз сред държавите с най-нисък дълг.
Въпреки увеличаването на съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт, номиналният размер на дълга намалява от 9,9 млрд. евро през 2026 г. на 7,9 млрд. евро.
За 2027 г. е предвидено поемането на нов дълг в размер на 8,6 млрд. евро, като в тази сума са включени и 2,6 млрд. евро за рефинансиране на стари задължения.
Минималният фискален резерв се запазва на 2,6 млрд. евро. В него са включени средствата във фонд „Козлодуй“ и Сребърния фонд. Предвидени са и държавни гаранции за 2,09 млрд. евро за изграждането на инфраструктурни проекти. Лихвените разходи по държавния дълг през 2027 г. ще възлязат на 1,4 млрд. евро.
Гълъб Донев изрази надежда, че народните представители ще се запознаят подробно с предложенията.
