Бюджетът в УНСС вместо в Министерския съвет: Какъв знак изпраща властта към парламентарната република?

Държавният бюджет е един от най-важните политически документи на всяко правителство. Чрез него управляващите определят приоритетите си, разпределят публичните средства и очертават икономическата политика на страната. Затова решението Бюджет 2027 да бъде представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), вместо в Министерския съвет, поражда въпрос, който надхвърля избора на място: какво послание изпраща изпълнителната власт към институциите на парламентарната република?

На 6 ноември премиерът Румен Радев и министрите ще представят бюджетните приоритети на кабинета в аула "Максима" на УНСС. Изборът на университетската аудитория вече предизвика реакции от представители на различни парламентарни сили.

Опозицията: Политическата отговорност не е на университетите

Бившият премиер Николай Денков от "Продължаваме промяната" обвини управляващите в опит да прехвърлят отговорността за бюджета върху академичната общност.

"Вместо да си поемат политическата отговорност, я прехвърлят върху академичното ръководство на УНСС", коментира Денков, определяйки подхода като "академична иновация".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също реагира иронично на решението:

"След УНСС – на Бузлуджа. И без това парламентът е абсолютно безсмислена организация в момента."

Съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов коментира кратко:

"Представят го в УНСС, защото се учат още."

Ивайло Мирчев от "Демократична България" определи решението като странно и свърза темата с критиките на формацията към подготвения бюджет, който нарече "бюджетът на безпътицата".

Една от най-преките реакции по отношение на държавното устройство дойде от Цончо Ганев от "Възраждане":

"Всичко трябва да започва и да свършва в парламента. Все пак не сме президентска република, а парламентарна."

Макар представителите на опозицията да подхождат към темата от различни политически позиции, реакциите им поставят общ въпрос – къде трябва да се води основният дебат за държавните финанси и кой носи отговорността за тях?

България е парламентарна, а не президентска република

Конституцията на Република България определя страната като република с парламентарно управление. Това не е просто формулировка, а основополагащ принцип за разпределението на властите.

Съгласно член 84, точка 2 от Конституцията Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за неговото изпълнение. Член 106 възлага на Министерския съвет да ръководи изпълнението на държавния бюджет, а член 87, алинея 2 определя, че законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Следователно бюджетната политика е отговорност на правителството, но окончателното решение за бюджета принадлежи на Народното събрание.

Разбира се, Конституцията не задължава кабинета да представя публично бюджета в конкретна сграда. Университетът може да бъде подходящо място за икономическа дискусия, а участието на академичната общност би могло да обогати обществения дебат.

Но възниква съществено разграничение между представянето на една политика пред експерти и нейното политическо легитимиране.

Академичният авторитет не може да замени парламентарния контрол. Университетските преподаватели не носят политическа отговорност пред избирателите за бюджетния дефицит, данъчната политика или държавния дълг. Тази отговорност принадлежи на управляващите, които трябва да защитят решенията си пред народните представители и обществото.

Експертен дебат или политическа сцена?

Изборът на УНСС допуска различни интерпретации.

От една страна, правителството би могло да търси диалог с икономисти, преподаватели и студенти. Подобна инициатива сама по себе си не противоречи на парламентарния модел.

От друга страна, представянето на бюджетните приоритети от премиера и министрите в академична среда може да бъде възприето като опит икономическите решения да получат допълнителна публична легитимност чрез авторитета на университета.

Тук възниква въпросът дали студентите и преподавателите ще имат реална възможност за критични въпроси и обсъждане, или събитието ще представлява предимно правителствена презентация.

Съществува и по-широк политически контекст. Румен Радев изгради значителна част от публичния си образ като президент на републиката, а днес ръководи изпълнителната власт. Преминаването от президентската институция към министър-председателския пост обаче не променя конституционните правила.

В парламентарната република правителството носи отговорност пред Народното събрание независимо от личния политически авторитет на премиера.

Затова и въпросът не е дали Радев има право да представи бюджета в университет. Има. Въпросът е какъв политически смисъл придобива този избор и дали публичното представяне ще бъде последвано от достатъчно открит и задълбочен парламентарен дебат.

Парламентът не бива да остава на заден план

В последните години политическите конфликти често поставят институциите в центъра на обществения дебат. На този фон изборът къде да бъде представен държавният бюджет придобива допълнителна символика.

Парламентарната република не се изчерпва с провеждането на избори. Тя предполага реален контрол на законодателната власт върху правителството, открито обсъждане на финансовите решения и ясна политическа отговорност.

Представянето на бюджета в УНСС не нарушава само по себе си тези принципи. Но то дава основание да бъде поставен въпросът дали правителството поставя достатъчно ясно парламента в центъра на бюджетния процес.

Защото държавният бюджет не е просто сбор от числа, а политически избор за бъдещето на страната. Той трябва да бъде защитен не само пред икономическите експерти, но и пред представителите на гражданите.

В крайна сметка бюджетът може да бъде представен в университетска аула, но не може да бъде приет без Народното събрание. А в парламентарната република политическата отговорност не се определя от мястото на презентацията, а от институциите, които вземат решенията.