По-рано днес стана ясно, че Рашидов е починал тази сутрин след кратко боледуване
Вежди Рашидов е едно от разпознаваемите имена в българския културен и политически живот през последните десетилетия. Скулптор с международно признание, два пъти министър на културата, народен представител и председател на Народното събрание. Кариерата му преминава през изкуството, властта, редица обществени спорове и политически скандали.
По-рано днес стана ясно, че Рашидов е починал тази сутрин след кратко боледуване.
Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Израства в семейство на миньор и певица.
Майка му Кадрие Лятифова е известна изпълнителка на български и турски народни песни. Детството му не е лесно. След загубата на майка си прекарва част от ранните си години в сиропиталище край Кърджали. По-късно заминава за София, където учи в Художествената гимназия. През 1978 г. завършва Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ в класа на проф. Димитър Даскалов. По-късно преподава в академията и се утвърждава като един от разпознаваемите български скулптори.
Творчеството му включва множество пластики, портрети и монументални произведения.
Има над 45 самостоятелни изложби в България и чужбина, а негови произведения са представяни в редица европейски и световни културни центрове. През 2004 г. става член-кореспондент на Българската академия на науките.
Политическата кариера на Рашидов започва като общински съветник в София. През 2009 г. влиза в парламента от листата на ГЕРБ, а след победата на партията на изборите става министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов.
Той заема поста в два периода – от 2009 до 2013 г. и от 2014 до 2017 г. Като министър е свързван с промени във финансирането на сценичните изкуства, както и с усилията за подкрепа на българското кино и културния сектор.
През годините е избиран многократно за народен представител и оглавява парламентарната комисия по култура и медии.
Политическата му кариера обаче не минава без противоречия.
Сред най-коментираните моменти е близостта му с Илия Павлов, основателя на „Мултигруп“, който на шега го нарича „главен мултак на републиката“. Самият Рашидов неведнъж е говорил публично за приятелството им.
През октомври 2022 г., след три дни безуспешни опити за избор на председател на 48-ото Народно събрание, депутатите се обединяват около кандидатурата на Вежди Рашидов.
Така скулпторът застава начело на парламента в един от най-трудните периоди на политическа нестабилност в страната. Той остава на поста до февруари 2023 г. и често призовава депутатите към диалог и по-умерен тон.
Острият му език обаче неведнъж предизвиква напрежение в парламентарната зала.
Един от най-сериозните удари върху публичния образ на Рашидов идва през август 2023 г. По време на парламентарна почивка, при неизключен микрофон, бяха записани негови обидни и нецензурни реплики по адрес на жените, станали жертви на сексуално насилие. Думите му предизвикаха остра обществена реакция на фона на протестите в цялата страна след случая с обезобразеното 18-годишно момиче в Стара Загора. Рашидов поднесе извинение, но първоначално подаде оставка като председател на Комисията по култура и медии и като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.
На 9 август 2023 г. обяви, че напуска Народното събрание, ГЕРБ и политиката.
Така приключи политическата кариера на човек, който в продължение на години беше сред най-разпознаваемите лица на партията на Бойко Борисов.
Вежди Рашидов е противоречива фигура, чието име трудно може да бъде поставено само в една категория. За едни той ще остане талантлив скулптор, оставил значима следа в българското изобразително изкуство и представил творчеството си на международни сцени. За други ще бъде министърът, който два пъти оглавяваше Министерството на културата, и политикът, стигнал до председателското място в Народното събрание. За трети обаче името му ще бъде свързано с острите изказвания, спорните приятелства и скандалите, които белязаха последните години от политическото му присъствие.
Едно е сигурно – Вежди Рашидов е сред личностите, оставили видима следа както в българската култура, така и в политическия живот на страната.
