Новини
Търси

Кой ще държи ключа към досиетата на Държавна сигурност?

Кой ще държи ключа към досиетата на Държавна сигурност?

Правителството на Румен Радев настоява за закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на правомощията ѝ към изпълнителната власт

Повече от 35 години след падането на комунистическия режим България отново е изправена пред въпроса кой трябва да контролира досиетата на Държавна сигурност. Правителството на Румен Радев предлага да закрие независимата Комисия по досиетата и да прехвърли правомощията ѝ към Държавна агенция "Архиви". Зад обявената административна реформа обаче стои далеч по-съществен въпрос: трябва ли изпълнителната власт да получи решаваща роля при разкриването на принадлежност към бившите комунистически служби?

Комисията е създадена през 2007 г. въз основа на закон, приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. Нейната задача не се изчерпва със съхраняването на архивни документи. Тя установява и публично обявява принадлежността на определени категории лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Членовете ѝ се избират от парламента, което осигурява институционална самостоятелност спрямо правителството.

Намерението за закриването ѝ беше заложено в разпоредбите на Бюджет 2026. Вицепремиерът Иво Христов получи задачата да подготви законодателните промени, а на 8 октомври проектът беше публикуван за обществено обсъждане. Въпреки последвалите възражения правителството запази намерението си и в документите към Бюджет 2027.

Най-съществената промяна не е физическото преместване на архивите, а прехвърлянето на властта да се обявява принадлежност към бившите служби. Според законопроекта тези решения вече ще се издават от председателя на Държавна агенция "Архиви". Той ще определя и състава, задачите и правилата за работа на новата Централна експертна комисия.

Това означава замяна на независим колегиален орган с модел, при който решаващите правомощия се съсредоточават в институция от изпълнителната власт.

Управляващите защитават реформата с аргументи за административна оптимизация и по-лесен достъп до документите чрез дигитализация. Но защо за постигането на тези цели е необходимо да бъде премахната независимостта на органа, който извършва проверките?

Срещу законопроекта се обявиха над 100 общественици, девет български евродепутати и правозащитни организации. Българският хелзинкски комитет предупреди, че липсват достатъчни гаранции за независимост и прозрачност, а финансовите ползи от реформата не са убедително обосновани.

Не може да се твърди, че правителството вече е укрило досиета или е наредило да бъдат прикривани зависимости. Доказателства за подобни действия няма. Но самият предложен механизъм създава предпоставки за политическо влияние, които не бива да бъдат подценявани.

Ако законопроектът бъде приет, Комисията по досиетата ще престане да съществува, мандатите на членовете ѝ ще бъдат прекратени, а решенията за принадлежност към бившите служби ще преминат към председателя на държавната агенция.

Архивите няма да изчезнат. Но ще се промени кой взема решенията за разкриването на информацията в тях. И точно това е същността на проблема: държавата може да запази документите, но да отслаби независимия контрол върху тяхното разкриване.

България вече е плащала висока цена за политическия контрол върху информацията. Затова една реформа, която съсредоточава подобни правомощия в изпълнителната власт, не може да бъде представяна единствено като административна икономия.

Автор: Димитър Методиев

Водещи