Експерти предупреждават, че разхищението на храна допринася за климатичните промени, а домакинствата имат съществена роля за ограничаването му
Загубата и разхищението на храна са отговорни за до 10% от глобалните емисии на парникови газове. Това е над пет пъти повече от емисиите, свързани с авиацията. За въздействието на хранителните отпадъци върху климата разказаха авторите в „Климатека“ Асен Ненов и Анита Асенова в ефира на NOVA.
Според представените данни годишно на човек се падат приблизително 96 килограма изхвърлена храна. Около половината от хранителните отпадъци се генерират от домакинствата, като една от основните причини е недостатъчното планиране на покупките и необходимите количества продукти.
Изхвърлянето на храна означава загуба не само на самите продукти, но и на водата, енергията, труда и финансовите средства, вложени в тяхното производство, транспортиране и съхранение.
Асен Ненов обясни, че при разлагането на хранителните отпадъци, особено в условията на недостиг на кислород, се отделя метан - парников газ със значително по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в краткосрочен план.
Въздействието върху климата обаче не се ограничава единствено до процеса на разлагане. Емисии се генерират на различни етапи от производството и доставката на храните, включително при земеделските дейности, преработката, транспорта и съхранението им. Когато храната бъде изхвърлена, тези ресурси се оказват използвани без продуктът да изпълни предназначението си.
Анита Асенова посочи, че по-доброто планиране на покупките е сред начините за ограничаване на разхищението. Според нея хората често купуват повече продукти, отколкото могат да използват, което води до изхвърляне на годна за консумация храна.
Експертите обърнаха внимание и на възможностите на изкуствения интелект за намаляване на хранителните отпадъци. Подобни технологии могат да подпомагат домакинствата при съставянето на менюта и избора на рецепти според наличните продукти.
Изкуственият интелект намира приложение и в ресторантьорския бизнес, където може да подпомага прогнозирането на необходимите количества храна и по-ефективното управление на доставките.
Според експертите ограничаването на хранителните отпадъци има както екологични, така и икономически ползи. По-разумното планиране на потреблението може едновременно да намали ненужните разходи на домакинствата и въздействието върху околната среда.