Разделянето на две групи в парламента би било груба политическа грешка, висок политически риск и сякаш знак за откровена политическа глупост. Това заяви пред ТАРАЛЕЖ Радан Кънев, евродепутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“, излъчен от ДСБ и част от Европейската народна партия (ЕНП), по повод темата за евентуално разцепване на коалицията в рамките на 52-рия състав на Народното събрание.  

По думите му, основните приоритети на коалицията – гарантирането на същинска смяна на „модела“ в правосъдието и сектор „Сигурност“, успешно участие в президентски избори, роля на основна опозиция – изискват максимално единство, а не съзнателно разделение.

„Дълъг път, по който беше добре да се поеме отдавна“

ДСБ заема позицията за консолидация, в т.ч. преход към организационно единство в рамките на коалицията „Демократична България“, пояснява Кънев.

„Рамките на този преход – наречете ги „пътна карта“ или другояче – са много широки и не включват задължително обединение в една партия по смисъла на Закона за политическите партии. Но задължително включват общи заседания на партийните структури, общи органи на управление на различни организационни нива, модели за изграждане на обща политика в най-важните сфери, общи щабове и комуникационна стратегия“, пояснява евродепутатът.

Според него това е „дълъг път, по който беше добре да се поеме отдавна“. Констатирайки, че за този процес „и сега не е лош момент“, той уточнява, че не трябва да се правят прибързани стъпки „за сливане, защото те ще отблъснат най-активните членове и структури“. Добавя, че това обединение трябва да се случва организационно, а не пред медиите, и че е оптимист в това отношение.

„Насила хубост не става“

Радан Кънев обаче оразличава ДБ от ПП.

„Продължаваме промяната“ съзнателно се изгражда като партия с различен образ, позициониране център, може би център-ляво по някои въпроси, много по-централизирано лидерство, ясен елемент на популизъм в посланието. И преди всичко – ясно изразено публично нежелание за по-тясна консолидация“, аргументира се той.

„Насила хубост не става“, цитира Кънев народната поговорка, но добавяйки, че „нормирането на отношенията в коалицията ми се струва задължително, ако искаме тя да работи успешно – коалиционно споразумение, правилник за парламентарна работа, разграничаване на общи и отделни политики и комуникация“. По думите му, липсата на такова нормиране е една от важните причини за неспособността на коалицията да осъществи електоралния си потенциал.

„Нашето място е в опозиция, без уговорки“

Радан Кънев свързва въпроса за консолидацията и организационното единство на субектите в ПП – ДБ с ролята на коалицията в следващия състав на парламента“. Според него ПП -ДБ „има възможността да бъде основната опозиция в 52 Народното събрание“.

Дали обаче тази опозиция ще е конструктивна? „Това може да зависи само от управляващите“, отговаря евродепутатът.

„Ако управляващите искат да изграждат независима съдебна власт, правова държава, да прекъснат нелегитимната връзка между служби и правосъдие – съвсем естествено е да се търси партньорство между власт и опозиция за достигане на 160 гласа. Ако искат да „наследят“, завземат съществуващия модел и да продължат злоупотребите с власт, те имат естествен партньор в лицето на стопаните на модела досега – ГЕРБ и ДПС“, уточнява Кънев.

Нещо повече, този втори вариант за „наследяване“ на модела на старите управляващи от новите е оценен като „възможен, да не кажа вероятен“ от политика на ДСБ. В такъв случай, „не мисля, че ПП-ДБ трябва да бъде особено „конструктивна“ опозиция“.  

Тази матрица ще бъде използвана за формиране на поведението на коалицията спрямо управляващите и по отношение на бюджета, данъците и публичните разходи и преразходи, икономическата политика и пазарните принципи, става ясно още от думите му.

„Моят отговор е ясен. Нашето място е в опозиция, без уговорки“, заявява Кънев. Ще има ли обаче мнозинство от 160 гласа за промяна на ВСС? „Смисълът на това мнозинство е властта и опозицията да си партнират, а не да се поставя под въпрос кой е управляващ и кой – не“.

Кое не е„никаква тайна“?

Кънев поставя изричен акцент и върху външната политика на задаващото се правителство.

„Искам да подчертая, че за мен европейска и външна политика са различни неща, политиката ни в ЕС отдавна не е дипломация, а активно законодателство, енергийна, икономическа и инвестиционна политика. В днешния свят, външната политика също има огромно отражение не само върху националната сигурност, но и върху икономическото развитие“, уточнява той.

По думите му, „не е никаква тайна, че по тези въпроси имаме огромни различия в оценката на националния интерес поне с най-видимите лица от партията на г-н Радев“. Според него различията на ДБ по тези въпроси спрямо „Прогресивна България“ са „много по-сериозни, отколкото са различията между Радев и ГЕРБ-ДПС“.  Той добавя, че трябва да се види и кои лица Румен Радев ще избере в кабинета си, включително на най-невралгичните постове – външни работи, енергетика, отбрана, европейски въпроси, финанси.

„Радев ще трябва да избира много по-скоро, отколкото му се иска“

На питането къде според него ще се позиционира „Прогресивна България“ в рамките на политическите семейства в Европейския парламент, Радан Кънев отговаря, че „въпросът е те къде се виждат“. И отговорът на този въпрос „не е особено разумно да бъде отлаган за след европейските избори през 2029г.“.

По думите му, Европа се обединява доста бързо, притисната от външен натиск – и в сферата на сигурността, и в икономиката. За да бъде България с по-силен глас в ЕС, имаме нужда от съюзи и съюзници, от изграждане на коалиции, мнозинства, блокиращи малцинства, коментира Кънев, добавяйки, че  позиционирането в европейската партийна политика изобщо не е без значение за способността да градиш съюзи.

„И Радев ще трябва да избира – много по-скоро, отколкото му се иска. Изборът не е малък – той може да се присъедини към националистите на Орбан и Льо Пен и да бъде в относителна изолация. Може да избере консерваторите, но това е група с пределна ясна позиция в защита на независимостта на Украйна, по-ясна от ЕНП, бих казал. Може да преговаря със социалистите или зелените, които биха взривили социалната му база, или с крайната, комунистическа левица. Няма истински лесен избор“, заключва Радан Кънев.