Изказване на премиера отпреди месец отново поставя въпроса за позицията му относно десетгодишното споразумение с Украйна, след като темата предизвика остър спор в президентския дебат по БНТ
Премиерът Румен Радев заяви преди около месец, че никога не е обявявал намерение да суспендира споразумението с Украйна, подписано от служебното правителство на Андрей Гюров. Думите му придобиват нова актуалност след президентския дебат по БНТ, в който документът се превърна в една от основните теми на противопоставяне между Гюров и Илияна Йотова.
"Никога не съм казвал, че ще суспендирам споразумението, което сключи служебният премиер Гюров с Украйна. Не съм казал, че ще го суспендирам. Казах, че е нерационално и недобро решение", заяви тогава Радев.
По време на дебата Йотова обвини Гюров, че като служебен министър-председател е подписал десетгодишно споразумение с Украйна непосредствено преди края на мандата си, без да получи одобрение от Народното събрание.
"Вие отидохте в Киев, даже не намерихте за необходимо да ми кажете, без мандат на Народното събрание, и подписахте едно споразумение 20 дни преди изборите, 20 дни преди вие да престанете да бъдете служебен министър-председател", заяви тя.
Според Йотова документът съдържа конкретни ангажименти, включително за сътрудничество в производството на дронове и за евентуално участие на България в международни инициативи след прекратяване на бойните действия.
"Това не е отворена врата. Това са поети ангажименти. Поети ангажименти да предадем на украинците реактори, реакторите от "Белене". Поети ангажименти за производство на дронове", заяви кандидатът за президент.
Тя изрази несъгласие и с евентуално участие на български военнослужещи в Украйна след постигането на примирие.
Андрей Гюров отхвърли обвиненията и подчерта, че споразумението има рамков характер. Според него документът не задължава България автоматично да предприема конкретни действия, а създава възможности за бъдещо сътрудничество.
"Никъде в това споразумение не се предвижда български войници да отиват в Украйна. Това, което се предвижда, е българските компании да могат да участват във възстановяването на Украйна, след като се наложи мир", заяви Гюров.
Той обясни, че документът е бил изпратен в Народното събрание, откъдето според неговия разказ е върнат към правителството с аргумента, че подписването му е в правомощията на изпълнителната власт.
"Това е рамково споразумение, на базата на което могат да бъдат подписани договори и всеки един от тези договори подлежи на ратификация от Народното събрание", посочи Гюров.
Кандидатът защити документа и като възможност за развитие на българската отбранителна индустрия, създаване на работни места и участие на български предприятия в следвоенното възстановяване на Украйна.
Въпреки критичната си оценка за подписването на споразумението с Украйна, Румен Радев изрично е заявил, че не е обявявал намерение то да бъде суспендирано.
Така в центъра на спора остават въпросите дали документът създава непосредствени задължения за България, какви възможности предоставя за бъдещо сътрудничество с Украйна и каква трябва да бъде ролята на Народното събрание при изпълнението му.
