Предложението ще бъде представено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен
Европейската комисия ще представи в сряда предложение за отпускане на заем от 45 млрд. евро за Украйна. Средствата са предназначени да покрият значителна част от бюджетния недостиг на страната през 2027 г. на фона на продължаващата руска инвазия. Това съобщава „Евронюз“.
Предложението ще бъде представено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заедно с еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и комисаря по отбраната Андриус Кубилюс.
„Важно е да продължим да подкрепяме Украйна и едновременно с това да оказваме натиск върху агресора – Русия. Москва разбира само от позиция на силата“, заяви Домбровскис.
Финансирането ще бъде осигурено чрез емитиране на общ европейски дълг под формата на еврооблигации. Така държавите членки ще поемат разходите за годишните лихви по заема. Погасяването на главницата е предвидено да стане чрез бъдещите репарации, които Русия трябва да изплати на Украйна.
Домбровскис уточни, че в предложението е включена и възможност за използване на замразените руски държавни активи, ако Москва не изплати репарации. В ЕС се намират руски активи на стойност около 210 млрд. евро. Въпреки призивите те да бъдат използвани незабавно, Брюксел предпочита да запази този инструмент за по-късен етап.
Финансовата операция обаче ще бъде скъпа. Разходите по заемите се увеличиха през тази година заради високите цени на енергията, геополитическата несигурност и опасенията на инвеститорите, както и мащабните инвестиции в развитието на изкуствения интелект.
Въпреки това Европейският съюз заявява готовност да продължи подкрепата си за Киев. Според европейските институции последиците от евентуален финансов колапс на украинската държава биха били значително по-тежки от цената на допълнителната помощ.
Предложението ще бъде обсъдено от европейските лидери на специална среща на върха по-късно този месец. В дневния ред ще бъде включен и следващият дългосрочен бюджет на ЕС, като двете теми все повече се разглеждат като взаимно свързани.
По-рано европейските лидери одобриха заем от 90 млрд. евро за военните и финансовите нужди на Украйна през 2026 и 2027 г. Той обаче беше планиран при очакването, че войната може да приключи през настоящата година – сценарий, който не се реализира. Междувременно Русия засили въздушните си атаки срещу украинска инфраструктура.
Ударите нарушават икономическата дейност, затрудняват търговията и предизвикват мащабни прекъсвания на електрозахранването. Това ограничава приходите на украинската държава и затруднява поддържането на обществените услуги. Според оценките бюджетният недостиг на Украйна за 2027 г. достига 70 млрд. евро.
Предвижда се новият европейски заем да покрие около две трети от тази сума. Останалата част трябва да бъде осигурена от други партньори на Киев – Великобритания, Норвегия, Канада и Япония. Според документ, с който „Евронюз“ разполага, недостигът може да бъде намален с до 13 млрд. евро, ако всички съюзници от НАТО изпълнят финансовите ангажименти, поети на срещата на върха през юли.
Четири държави от ЕС – Словакия, Унгария, Чехия и България – вече са заявили, че няма да участват в схемата за общия заем. Словашкият премиер Роберт Фицо се обяви против допълнителното финансиране на военните усилия на Киев, като призова за насочване към мирно решение.
Междувременно лидерът на френската партия „Национален сбор“ Марин Льо Пен заяви, че ако стане президент догодина, ще прекрати финансовата помощ за Украйна заради високия държавен дълг на Франция. Тя уточни, че страната ще изпълнява вече поетите ангажименти и ще продължи активната дипломация.
Френското правителство от своя страна отхвърли като „абсурдни“ твърденията на Москва, че френски военнослужещи са разположени на фронта в Украйна. Заместник-министърът на отбраната Алис Рюфо поясни, че присъствието им е свързано с обучение и техническа поддръжка.
Новият заем се обсъжда в момент, когато Европа, Украйна и САЩ подготвят многостранни разговори с Русия в рамките на усилията за прекратяване на войната. Според „Евронюз“ Москва продължава да поставя въпроси, които затрудняват напредъка на преговорите.
Норвежкият външен министър Еспен Барт Айде подчерта, че Европа трябва да участва във всички разговори за бъдещата архитектура на сигурността на континента. По думите му настоящият европейски ред е бил нарушен от Русия.
Паралелно с това Брюксел подготвя нов пакет от икономически санкции срещу Москва. Не е изключено Русия да използва както предложението за заем, така и новите санкции като аргумент за отказ от участие в многостранните преговори.