Балканите и дилемата за дигиталната възраст: деца, социални мрежи и законови ограничения
Докато някои държави въвеждат забрани и контрол, други разчитат на образование и родителска отговорност
АП/БТА
Брюксел наложи превантивен контрол върху „пазителите на пазара“, а България участва чрез Комисията за защита на конкуренцията
Европейски съюз направи решителна крачка от дългогодишни дебати към реално действащи правила за най-влиятелните участници в дигиталната икономика. С приемането на Акта за цифровите пазари Брюксел за първи път въведе превантивна регулаторна рамка, която не се ограничава до санкциониране на нарушенията на големите технологични компании, а предварително поставя граници пред начина, по който те могат да използват своята пазарна мощ. Новият регламент поставя под пряк надзор т.нар. „пазители на пазара“ и пренарежда отношенията между платформи, бизнеси и потребители в рамките на цифровия вътрешен пазар на ЕС.
Регламентът има изразен превантивен характер и действа ex ante – още преди да са настъпили реални вреди за конкуренцията. Той не отменя класическото антитръстово законодателство, а го допълва с конкретни и ясни правила, насочени към предотвратяване на нелоялни практики от страна на големите платформи, които контролират достъпа до ключови цифрови услуги. Сред тези услуги са онлайн търсачки, социални мрежи, магазини за приложения, интернет браузъри, платформи за видеосподеляне и посреднически услуги между предприятия и потребители. За да бъде квалифицирана като „пазител на пазара“, една компания трябва да има значително въздействие върху вътрешния пазар на ЕС, да оперира в поне три държави членки и да покрива високи количествени прагове за оборот, пазарна капитализация и брой активни потребители.
През септември 2023 г. Европейска комисия официално определи първите седем „пазители на пазара“ – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft и Booking. Регламентът предвижда детайлен списък от задължения и забрани, сред които са ограничаване на самооблагодетелстването, изисквания за оперативна съвместимост, преносимост на данните, гарантиране на свободата на избор за потребителите и по-висока прозрачност при рекламните услуги.
Ролята на Комисията за защита на конкуренцията в България
В прилагането на Акта за цифровите пазари водеща роля има Европейската комисия, която е единственият орган с правомощия да установява нарушения и да налага санкции. Националните институции, включително Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), участват в поддържащи и координационни механизми. С решение на Съвета по европейски въпроси и с изменения в Закона за защита на конкуренцията, обнародвани през ноември 2025 г., КЗК беше определена за национален компетентен орган с разширени функции по подпомагане на Европейската комисия.
От КЗК посочват, че макар регламентът да се прилага централизирано, той изисква активно участие на национално ниво при проучвания, проверки и мониторинг. Българската комисия ще подпомага европейските разследвания чрез съдействие при проверки на място, снемане на устни обяснения и предоставяне на необходимата информация. Тази роля се вписва в съществуващите механизми за сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция и представлява разширяване на вече утвърдена практика.
По оценка на КЗК Актът за цифровите пазари ще създаде по-благоприятна среда за българските предприятия, които използват големи платформи за търговия, реклама и маркетинг. Ограниченията върху самооблагодетелстването и върху налагането на условия върху ценовата политика на бизнес клиентите се очаква да разширят достъпа до потребителите и да дадат повече свобода при формирането на търговските стратегии.
Практическо прилагане и първи санкции на европейско ниво
Регламентът вече навлезе във фаза на активно прилагане. Европейската комисия започна първите проверки срещу определени „пазители на пазара“ заради съмнения за непълно съответствие с изискванията за прозрачност и оперативна съвместимост. В този контекст Apple уведоми Комисията, че услугите „Apple Ads“ и „Apple Maps“ отговарят на праговете на Акта, което беше официално потвърдено от ЕК в началото на февруари.
През април 2025 г. Европейската комисия наложи глоби от по 500 млн. евро на Apple и Meta за нарушения на изискванията на Акта за цифровите пазари. Санкциите показаха, че регламентът разполага с реални инструменти за правоприлагане. Паралелно с това други компании представиха планове за съответствие, които в момента се разглеждат от службите на Комисията, а на пазара вече се забелязват промени, свързани с по-широк избор за потребителите и по-голям достъп до данни за бизнес клиентите.
В края на миналата година Apple обяви, че подготвя за европейския пазар нови функции за съвместимост между смартфоните „iPhone“ и устройства на конкурентни производители. Европейската комисия приветства тези стъпки, продиктувани от прилагането на Акта. Компанията добавя две нови функции в актуализацията на операционната система „iOS 26“, която вече беше пусната в бета версия за разработчици и предстои да бъде разпространена за широката публика. Очаква се новите функции да бъдат достъпни в ЕС през 2026 г.
В същото време Apple продължава да оспорва регламента. През септември компанията призова ЕС да отмени Акта за цифровите пазари, аргументирайки се, че той е довел до влошаване на услугите за потребителите и е увеличил рисковете за сигурността и защитата на личните данни.
Европейският модел, националните подходи и перспективите
Прилагането на Акта следва силно централизирана логика, но държавите членки имат съществена поддържаща роля. Националните органи участват в проверки, обмен на информация и консултативни механизми чрез Европейската мрежа по конкуренция и Консултативния комитет по цифровите пазари. В отделните страни се оформят допълващи се подходи – Германия прилага паралелно националното си конкурентно право, Франция поставя акцент върху оперативната съвместимост, Нидерландия – върху защитата на малките разработчици, а Италия – върху пазарния мониторинг при ограничен административен капацитет.
В България КЗК се съсредоточава върху наблюдението на въздействието на регламента върху малките и средните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Макар Актът да забранява въвеждането на паралелни национални правила, насочени специално към „пазителите на пазара“, той допуска прилагането на общото конкурентно право, което поражда дебати за баланса между европейските и националните компетенции.
До май 2026 г. Европейската комисия трябва да представи първия си цялостен доклад за прилагането и ефективността на Акта за цифровите пазари. Очакванията са регламентът да допринесе за по-хармонизиран цифров вътрешен пазар, по-голяма правна сигурност за бизнеса и по-широки възможности за иновации при равни условия за всички участници.
Безпилотното внедряване на дигиталното евро може да започне през 2026-та г.
Това ще е ключова стъпка към създаването на европейска дигитална валута, твърди управителят на Банк дьо Франс
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)