Иван Игов: Забраните за децата към социални мрежи създават нови проблеми
В Австралия вече има и дела срещу правителството, каза той
АП/БТА
Докато някои държави въвеждат забрани и контрол, други разчитат на образование и родителска отговорност
Румъния и България се нареждат сред държавите с най-висок дял тийнейджъри, проявяващи признаци на пристрастяване към социалните мрежи, показва изследване на Световната здравна организация, посветено на навиците на юношите при използването на социални платформи и компютърни игри. С дял от 22 процента „проблематични потребители“ Румъния заема първото място сред изследваните държави по относителен брой млади хора със симптоми на зависимост. След нея се нареждат Малта с 18 процента и България със 17 процента, сочат данните за периода 2021–2022 г.
В опит да защити децата от кибертормоз, интернет зависимост и контакти с потенциално опасни лица, в края на миналата година Австралия въведе забрана за използване на социални мрежи от деца под 16-годишна възраст. По подобен път е тръгнала и Франция, след като на 27 януари долната камара на парламента одобри мярка за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. Инициативата, подкрепена от президента Еманюел Макрон, може да влезе в сила през септември 2026 г., ако бъде одобрена и от Сената.
На Балканите обаче като цяло липсва ефективно прилагане на възрастови ограничения за достъп до социални мрежи. В някои държави вече са подготвени законодателни текстове, целящи забрана или ограничаване на достъпа за деца под определена възраст, в други темата е обект на обществено обсъждане, а страните членки на ЕС все по-често подкрепят идеята за общоевропейска рамка. Тя би трябвало да въведе т.нар. дигитална възраст, да ограничи достъпа на деца до вредно съдържание и да гарантира по-безопасна онлайн среда.
Сърбия
В Сърбия съществуват нормативни актове, които частично засягат защитата на децата онлайн, сред които Законът за защита на личните данни и Законът за основите на образователната система. Само член 16 от първия закон обаче се отнася пряко до достъпа на деца до цифрови платформи и предвижда, че лица под 15 години могат да използват социални мрежи единствено със съгласието на родител или настойник.
На практика тази разпоредба рядко се прилага ефективно, тъй като платформите не извършват реална проверка на възрастта. Данни на неправителствени организации показват, че 74 процента от децата и младежите имат профил в социална мрежа, включително значителен дял под официалната възрастова граница. Психолози отбелязват и рядкото използване на родителски контрол от страна на семействата.
Кипър
В Кипър действа законово ограничение за деца под 14 години, което обаче често остава формално. През октомври започна парламентарен дебат за повишаване на минималната възраст до 16 години, но институциите изразяват резерви относно прилагането без ефективни механизми за проверка. Кипър участва и в пилотна програма на Европейската комисия за ограничаване на достъпа на деца до вредно онлайн съдържание.
Гърция
Гърция подготвя забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 години. Властите вече активираха приложението Kids Wallet – дигитален инструмент за родителски контрол и проверка на възрастта. Проучване от 2024 г. показва, че над половината деца на възраст 9–12 години използват социални мрежи ежедневно и често се сблъскват с неподходящо съдържание.
Турция
В Турция са подготвени законодателни промени, които предвиждат забрана за профили в социални мрежи за деца под 15 години, дори със съгласието на родителите. Законът включва и регулации за онлайн игрите, както и по-строг контрол върху интернет съдържанието. Страната прие и договор за защита на правата на децата в дигитална среда, подкрепен от президента Реджеп Тайип Ердоган.
Румъния
В Румъния идеята за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години предизвика остър дебат. Началникът на службата за извънредни ситуации Раед Арафат я определи като инвестиция в здравето на децата, докато вътрешният министър Каталин Предою се обяви против, настоявайки за по-силно дигитално образование вместо рестрикции.
Албания
Албания временно забрани достъпа до ТикТок след трагичен инцидент с тийнейджъри в Тирана. Забраната по-късно беше отменена, но управляващите дадоха сигнал, че могат да подкрепят бъдещи възрастови ограничения.
Косово
В Косово се обсъждаше забрана на ТикТок, но до законодателни промени не се стигна. В началото на тази година отново беше предложено въвеждане на възрастови ограничения по примера на Австралия.
Северна Македония
Северна Македония не планира строги забрани. Министърът на цифровата трансформация Стефан Андоновски подчерта, че образованието и работата с родителите са по-ефективни от рестрикциите, които лесно се заобикалят.
Черна гора
В Черна гора е внесен законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 13 години и задължителен родителски контрол за по-големите. Проектът цели ограничаване на дигиталната зависимост и онлайн насилието.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина обсъжда ограничения за непълнолетни под 16 години като част от усилията за защита на психичното здраве на децата и регулиране на дигиталната среда.
Словения
Словения подготвя закон за забрана на социалните мрежи за лица под 15 години и подкрепя въвеждането на общоевропейска дигитална възраст. Предлага се използване на европейския дигитален портфейл за проверка на възрастта.
Хърватия
Хърватия активно подкрепя по-строги мерки в ЕС, включително ограничения за деца под 13 години. Хърватски евродепутати настояват за ограничаване на алгоритмичните препоръки за непълнолетни и предупреждават за сериозни рискове за психичното здраве, свързани с прекомерната употреба на дигитални устройства.
БТА
Франция забрани достъпа до социални мрежи за деца под 15 години
Парламентът одобри закона със 116 гласа „за“ и 23 „против“, очаква се той да влезе в сила от 1 септември
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)