"Инвестирането във възпиране днес е далеч по-евтино от плащането на последиците от агресията утре", каза Кристън Мичъл по време на срещата на лидерите в Берлин
ЕС трябва да направи повече, за да финансира собствената си сигурност и да увеличи подкрепата си за Украйна, заяви премиерът на Естония, докато балтийските лидери се срещат в Берлин, за да обсъдят заплахите, пред които е изправен блокът, предаде POLITICO.
Говорейки преди срещата с германския канцлер Фридрих Мерц в петък, Кристън Мичъл заяви пред POLITICO, че "въпросът вече не е дали Европа трябва да направи повече за собствената си сигурност. Въпросът е колко бързо можем да постигнем резултати. По-силна Европа означава по-силно НАТО."
ЕС е в процес на дебат относно седемгодишния си бюджет, който трябва да влезе в сила през 2028 г. и е предназначен да увеличи разходите за отбрана и сигурност. Разногласията между столиците относно размера на разходите в други области обаче рискуват да забавят споразумението.
Според Мичъл столиците трябва да са по-загрижени за цената на това да не се възпира руският лидер Владимир Путин, защото "отговорът се измерва не само в бюджетите за отбрана, но и в загубените човешки животи, отслабената сигурност, разрушените икономики и цената на възстановяването на мира. Инвестирането във възпиране днес е далеч по-евтино от плащането на последиците от агресията утре."
"Подкрепата за Украйна вече повишава сигурността на Европа", продължи той, добавяйки, че "Европа, в която Русия постига целите си, би била много по-скъпа, отколкото да се помогне на Украйна да успее днес."
Лидерите на ЕС ще се справят с въпросите за разходите за отбрана и бюджета на блока на не по-малко от три срещи на върха по-късно тази година, включително среща на Европейския съвет през ноември, която се очаква да продължи два дни, за да се договорят спорните точки.
Естония инвестира над 5 процента от БВП в отбрана и призова другите съюзници от НАТО да направят същото възможно най-скоро. Всички те, с изключение на Испания, са се ангажирали да изпълнят тази цел до 2035 г., а европейските страни са нетърпеливи да покажат, че поемат по-голяма отговорност за отбраната на континента преди срещата на върха с президента на САЩ Доналд Тръмп в Анкара следващата седмица.
"Само миналата година европейските съюзници и Канада увеличиха разходите за отбрана с 20 процента – повече от 139 милиарда долара в сравнение с предходната година", каза Мичъл. "Не направихме тези инвестиции, защото искахме. Русия ни накара да го направим."
Срещата между Мерц и лидерите на Естония, Латвия и Литва се провежда в момент, когато страните от ЕС, които са на фронтовата линия, се готвят за срещата на върха на НАТО, която започва на 7 юли. Съюзниците се надяват да изгладят отношенията си с Тръмп, след като той разкритикува колебанието им да се включат във войната с Иран, а Вашингтон обмисля планове за евентуално по-нататъшно съкращаване на войските.
Държавите ще посочат допълнителните 139 милиарда долара, похарчени от членовете на НАТО, без САЩ, тази година за отбрана в сравнение с предходната година, и според един човек, запознат с планирането, ще обявят "двуцифрени" милиарди в нови договори за обществени поръчки.
"Посланието от Анкара трябва да бъде ясно: Европа е готова да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, като същевременно поддържа трансатлантическия алианс силен", каза Мичъл. "По-силният европейски стълб прави НАТО по-силен – и това е от полза за всеки съюзник."
