Москва продължава да настоява за изтегляне на украинските сили от останалите части на Донецка област, докато Киев отхвърля всякакви териториални отстъпки и иска замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия
Двудневните тристранни преговори между Украйна, Русия и САЩ, проведени на 10 и 11 ноември в Абу Даби, завършиха. На масата в столицата на Обединените арабски емирства седнаха делегациите на Киев и Москва, водени от Давид Арахамия и Владимир Медински, с активното посредничество на американските специални пратеници Стив Уитков и Джаред Къшнър.
В центъра на разговорите бяха три основни въпроса: условията за прекратяване на огъня и териториалните спорове в Източна Украйна, параметрите на следвоенните гаранции за сигурност на Киев и възможностите за хуманитарни договорки.
Срещата не донесе пробив за спиране на бойните действия, но приключи с конкретно споразумение по хуманитарната линия. Страните се договориха в рамките на следващите две до три седмици да осъществят размяна на военнопленници, която ще обхване между 1000 и 1500 души.
По ключовите политически и военни теми обаче позициите остават далеч една от друга. Москва продължава да настоява за изтегляне на украинските сили от останалите части на Донецка област, докато Киев отхвърля всякакви териториални отстъпки и иска замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия. След преговорите от Кремъл заявиха също, че изключват опцията за размяна на територии като условие за постигане на мир.
Въпреки това участниците отчетоха напредък по техническите механизми за наблюдение на евентуално бъдещо примирие и решиха разговорите да продължат. Въпросът е дали обаче това не е поредното хвърляне на пясък в очите на американските медиатори, доколкото ако за САЩ е важно този конфликт да бъде преустановен, то Русия не демонстрира подобни приоритети.
Макар да не доведе до прогрес в постигането на мирно споразумение, този кръг от преговори беляза няколко известни промени спрямо предишните срещи от началото на годината в Абу Даби и Женева.
На първо място, срещата сложи край на деветмесечното прекъсване на директните разговори в този формат, а договорената бройка пленници е най-голямата от началото на войната - за разлика от предишните кръгове, приключили с размяна на по 157 или 200 души.
Друг нов момент е, че за първи път в дневния ред влезе преразглеждането на цялостната архитектура за сигурност в Европа. Това е тема, по която Москва настоява, а Вашингтон представи нова рамка за обсъждане. В същото време руската делегация отказа да допусне до пряката маса пристигналите в Абу Даби представители на ЕС, НАТО, Франция, Германия, Великобритания и Италия, което наложи провеждането на паралелни срещи и превърна европейското участие в един от основните спорове.
Именно ролята и интересите на Европа се очертават като един от решаващите фактори за успеха на целия процес. Европейските държави са основен финансов и военен донор за Украйна и ще носят значителна част от тежестта по възстановяването на страната и гарантирането на следвоенния мир. Затова за Брюксел и европейските столици е жизненоважно да имат пряко място на масата, а не просто да изпълняват решения, договорени без тяхно участие между Вашингтон и Москва. Това бе посланието, което се излъчи и от събралите се лидери на Стария континент вчера в Дъблин, където се проведе среща на Европейската политическа общност (ЕПО).
Основният интерес на Европа в тези преговори е да предотврати споразумение, което би възнаградило руската агресия и би оставило Украйна уязвима за бъдещо нападение, застрашавайки директно сигурността на целия континент.
Европейските лидери настояват първо да бъде постигнато трайно прекратяване на огъня и да се осигурят надеждни гаранции за Киев при запазване на централната роля на НАТО, и едва след това да се обсъждат по-широки договорки за сигурността с Русия. В Брюксел и водещите европейски столици се опасяват, че искането на Кремъл за пренаписване на европейската архитектура за сигурност цели да изтласка американското военно присъствие от Източна Европа, да ограничи влиянието на Алианса и да разедини трансатлантическите съюзници.
Но в същото време руското искане за разговор за европейската архитектура за сигурност е и възможност за Европа, защото в такъв случай тя ще може да каже на САЩ, че ако трябва да отговаря сама за собствената си сигурност, тя има право да участва в този разговор.
В допълнение, за разлика от предишните срещи, завършвали с разбиване в задънени улици, този път делегациите на Украйна и САЩ заговориха за „добра инерция“ и поставиха реалистичен срок за постигане на рамково решение до края на 2026 година.
Веднага след края на разговорите американските пратеници Уитков и Къшнър предприеха директна совалкова дипломация, заминавайки за срещи с Владимир Путин в Москва и с Володимир Зеленски в Дъблин преди очакваното подновяване на тристранния формат. Именно на срещата с американците руският президент е предложил и провеждането на хуманитарна мисия в град Константиновка в Източна Украйна, по модела на тази в Олешки. Преди още да е дошъл отговорът от Киев обаче е ясно, че това би било капка мир в морето от война.
